Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
Беше прехапала ъгълчето на устната си толкова силно, че струйка кръв се стече по брадичката й.
— Излез и ме остави сама!
През следващите няколко дни изобщо не я видях.
Беше се затворила в покоите си и караше да носят там храна за нея и сина й. Други хора идваха и си отиваха — легионът от шпиони, които поддържаше в града, търговци, скитници, някой и друг преториански войник. Знаех, че е най-добре да я оставя на мира. Виждах и посетителите, които идваха през нощта — конници, войници — в градината отдолу, пламъчетата в мрака, трополенето на каруци.
Най-накрая кризата отмина. Агрипина отново ме повика в стаята си, където седеше на същото столче. Дългата й черна коса бе отметната назад, но по лицето й нямаше грим. Изглеждаше по-стара и сурова.
— Искам да срешиш косата ми, Парменон — заяви тя, — за последен път.
Сърцето ми замря. Реших, че ще ме отпрати.
— Среши я, погали я, вдъхни аромата й. Хайде! Взех четката от кошничката от слонова кост и се подчиних. Поднесох косата й към лицето си.
— Значи така — каза тя, сякаш не бяхме прекъсвали разговора си, — Месалина очаква дете. — Агрипина въздъхна. — Отново препятствия, а, Парменон? Нов боец на арената. Да ти кажа ли какво ще направим?
— Да, домина.
— Ще си мълчим и ще чакаме.
Сресах косата й. Щяха да минат много години, преди да го направя пак.
От този ден Агрипина се промени: носеше косата си прибрана като римска матрона. Облеклото й следваше повече републиканската мода, отколкото показния разкош на Клавдиевия двор. Не се гримираше и рядко слагаше накити на шията или пръстите си. Освен това нае учител, онзи дребен непрокопсаник Аницет, който я беше обучавал на историята на Рим и интригите на Клавдиите. Бях очарован. Не бях виждал такава актриса. Това вече не беше младата, страстна и буйна Агрипина, а сурова римска матрона. Вечерите й станаха толкова скромни и скучни, че често заспивах. Понякога, но рядко, тя улавяше погледа ми и намигаше бързо. Все по-често канеше сестра си Юлия на гости и двете се разхождаха из градината ръка за ръка. Юлия много приличаше на Друзила — беше мургава, с пищно, чувствено тяло, предизвикателни жестове и звънтящ смях, но блудкава и празноглава. Скоро тя попадна под влиянието на Агрипина, на която разказваше клюките от двора и всички скандали в града. Агрипина седеше, слушаше и мъдро кимаше.
Една вечер домина покани на вечеря император Клавдий. Властта променя хората. Клавдий може да се правеше на глупак, но скоро показа, че е проницателен и безмилостен като всичките си предшественици противниците му и в страната, и в чужбина бяха жестоко смазани. Агрипина го приветства като почитан родственик и отведе него и Месалина до почетната лежанка. Ако домина изглеждаше старомодна, Месалина сияеше като слънце в небето. Не беше много висока, но с идеални форми и начинът, по който вървеше, караше мъжете да се обръщат след нея. Имаше кръгло кукленско лице, малко носле, пълна уста и необичайни тъмносини очи, които блестяха под червенозлатистата коса. Носеше повече накити на едната си китка, отколкото Агрипина имаше в ковчежетата си. Обичаше да се облича в бяло. Когато влезе в трапезарията, светлината проблесна върху огърлицата и обиците й и тя засия като богиня, явила се пред простосмъртните.
Агрипина я ухажваше и се стараеше да отгатне всяко нейно желание. Клавдий налапа въдицата, но Месалина заподозря какво крои. По време на вечерята тя пи малко. Слушаше със злобна усмивка как домина ласкае Клавдий и го впечатлява с познанията си за Рим, легендите и обичаите му. Императорът я слушаше с открито възхищение, докато накрая заспа, както обикновено. Месалина се приведе напред. Сигурно Хубавата Елена е изглеждала така — красива, вероломна и много, много опасна.
— Благодаря ти за храната, виното и компанията изсъска тя, после махна безгрижно към музикантите. — Възхищавам се на познанията ти за римската история. — Усмивката й угасна. — Вярно е — продължи тя, че Клавдий произлиза от Еней от Троя и ако акушерките ми са прави, Еней ще има още един наследник. Не се ли радваш, Агрипина?
— Много съм щастлива за теб — изгука господарката ми. — Приеми искрените ми поздравления. Уверявам те — Агрипина лапна едно гроздово зърно, — че ти и децата ти сте винаги в мислите ми.
— Ти и твоето — отвърна Месалина — също не напускате моите.
Пиршеството приключи в същия дух. Клавдий, мърморейки пиянски за авгурите, беше настанен в носилката си. Агрипина и Месалина се целунаха, приличайки повече на гладиатори, които се поздравяват на арената и императорската свита си тръгна сред звук на тръби и шпалир от горящи факли. Агрипина плесна с ръце и заяви, че е доволна.