Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
— Как е скъпата ми сестра? — изфъфли той. — Често си мисля за нея. — После повтори злокобната си заплаха. — Когато се върнеш, Парменон, припомни й, че освен острови имам и ножове.
Херея ме беше осведомил, че Калигула е прогонил много от враговете си и когато му хрумнело, изпращал палачи, които да ги заловят и да ги принудят да отнемат живота си. Ако откажели, били жестоко посичани.
— Стани, стани! — Калигула безгрижно махна с ръка.
Заех мястото си на лежанките, подредени в полукръг около тази на императора, която се намираше върху малък подиум. Всички присъстващи бяха изтръпнали от ужас. Никой не смееше да хапне без разрешение от императора, нито да го погледне в очите. Калигула се оттегли и когато се върна, беше облечен като жена в красива копринена роба и воал на плешивата глава. Носеше изкуствени зелени нокти на ръцете и краката. Не седна, а плесна с ръце и музикантите засвириха мелодията на известен сиракузки танц. Боговете са ми свидетели, трябваше да седим и да гледаме как римският император танцува и подскача сякаш е гимнастик от Антиохия. Естествено накрая получи оглушителни аплодисменти. Все още в женски дрехи, Калигула се върна на лежанката си, която споделяше с актьор, на когото беше заповядано да се държи с него като с жена.
През следващите няколко дни бях принуден да остана в двора. Императорът живееше в свой собствен свят. Често се появяваше публично в женско наметало, бродирано и украсено със скъпоценни камъни. В контраст носеше войнишки обувки, откъдето идваше прякорът му7. Имаше изкуствена златна брада, която прикрепяше към лицето си и носеше тризъбец във формата на светкавица или жезъл, подобен на змия, преструвайки се на Юпитер или Аполон. Понякога се забавляваше да бъде Венера, което беше много опасно — беше трудно да не се разсмееш при вида на костеливите му рамене и кльощави крака.
Единствената връзка на Калигула с нормалния свят изглежда беше любовта му към състезанията с колесници, но дори тук лудостта му се прояви най-накрая. Той се влюби в коня си Инцитат, построи му мраморна конюшня с ясла от слонова кост, подари му пурпурни чулове и украсена със скъпоценни камъни сбруя. Преди състезание целият квартал около конюшнята беше обкръжаван и ако някой обезпокоеше коня му, го чакаше смъртна присъда. Колесничарите бяха разделени в различни фракции и съперничеството между Сините и Зелените беше яростно. Калигула поддържаше Зелените. Тежко на всеки колесничар от групата на Сините, който заплашеше любимците на императора — той или конят му биваха отровени. Нищо чудно, че Рим беше толкова неспокоен.
Отначало заговорниците не ме закачаха. Калигула беше наредил да ме наблюдават, но след като мина Нова година, реши, че съм нищожество — беше по-заинтересован от игрите и празниците, предвидени за края на месеца. Оставиха ме да се оправям, както мога. Отидох на Виа Сакра и посетих малкия Нерон. Както го беше описала Агрипина, той беше палаво и непокорно момченце с изпъкнали сини очи и рошава медночервена коса. Още тогава си беше актьор. Трябваше да стоя с пазачите му, докато той пееше и танцуваше. Не вярвам в предчувствията, но докато наблюдавах детето, си мислех за чудовището на Палатин. За първи път в живота си безмълвно се помолих Агрипина да е избрала най-доброто за сина си. Възрастната леля, която се грижеше за детето, беше студена и сурова старица с кисела физиономия, сякаш току-що бе пила оцет.
Нито веднъж, гордо ми каза тя, не била напомнила на момчето за майка му.
Усмихнах се леко и я уверих, че Агрипина никога няма да забрави думите й. Посетих и чичо Клавдий в библиотеката на сената. Разкривеното му лице беше небръснато, туниката и тогата — изцапани с прах и мастило. Той ме разведе покрай рафтовете с книги, влачейки крака си, докато ми изнасяше лекция за възможните прародители на божествения Август. Обикаляхме, докато ми се зави свят. В един мрачен, прашен ъгъл, той рязко спря, седна на един стол и изтри лице с парцала, който държеше в ръкава си.
— И ти ли участваш в това? — попита ме. Очите му гледаха втренчено. Устата му вече не беше отпусната, челюстта му изглеждаше по-волева, не заекваше. Говореше ясно и отчетливо, а проницателните му синьозелени очи ме изучаваха.
— Значи ти си човекът на Агрипина? — продължи той.
— Да.
Клавдий прехапа долната си устна.
— А един от тях ли си? — настоя той.
— Един от кого? — попитах.
— Много добре знаеш — подразни ме той. — Калигула ще умре, нали? Той е отвратителен. Луд е и злобата му се засилва всеки ден. В момента е погълнат от игрите, но скоро ще удари отново и народът ще почувства гнева му. Всички признаци са налице. Предзнаменованията.
7
Калигула — умалително от caliga (лат.) — войнишка обувка. Като малък Гай Цезар съпровождал баща си Германик в походите и майка му го обличала в миниатюрна войнишка униформа. Войниците му дали прозвището Калигула заради малките му войнишки обувчици. — (Бел. ред.)