Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
— Гладен съм! — извика той. — Искам нещо за ядене!
Обърна се и студените му, сега съвсем разумни очи се втренчиха в моите. Винаги съм се чудил дали Калигула знаеше, че ще умре същия ден.
— Парменон! — извика той. — Ела при мен. Имам новини от сестра ми.
Калигула разблъска охраната си и тръгна към мен. Кастор и Полукс го последваха. За известно време настъпи хаос, докато сенаторите се чудеха дали трябва да придружат императора или не. Калигула ме хвана за ръката и ме побутна навън. Херея и останалите се скупчиха на входа. Имаше няколко подземни входа някои за тълпата, другите за императора и важните му гости. Калигула ме поведе към един от последните и аз реших да използвам възможността.
— Не, тук долу е по-безопасно.
Калигула не възрази. Обърна се бързо и тръгнахме по тесния коридор към светлината. Зад нас отекнаха стъпки. Императорът мислеше, че са телохранителите му — всъщност бяха Херея и останалите.
Чух виковете на германите. Разтревожен, императорът се взря назад в мрака.
— Какво става? — възкликна той.
Херея вече беше извадил меча си. Отблъснах императора по-далеч от себе си. Калигула залитна назад, очите му бяха изскочили от страх. Той вдигна ръка, за да се предпази от удара, но Херея беше твърде бърз и го посече между врата и рамото. Калигула изкрещя и се свлече настрани. Появиха се и останалите, настъпи неразбория от писъци и крясъци, мечове и ками се вдигаха и спускаха. Беше вдигната тревога и германските телохранители, водени от тракийските си командири, се струпаха в коридора с вдигнати щитове и извадени мечове. В суматохата първоначално бяха тръгнали по друг коридор. Погледнах надолу. Калигула беше мъртъв, трупът му — потънал в кръв. Някои от заговорниците решиха да се защитават, когато германите ги обкръжиха. Аз предпочетох да избягам и скоро бях на слънце и тичах към града.
Слуховете за нападението и смъртта на императора ме бяха изпреварили. На Палатин цареше суматоха, някои бягаха към мястото на убийството, а по-разумните се опитваха да се отдалечат колкото се може повече от него. Спрях в сянката на една статуя, за да си поема дъх. Изтрих потта си и се уверих, че дрехите ми не са изцапани с кръв. Ако Агрипина беше права, щеше да последва кървава баня, но превратът беше успял. Днес Калигула беше разбрал — твърде късно — че не е бог.
Разбира се, очакваното кръвопролитие се състоя. Германските телохранители и тракийските им командири започнаха безсмислено клане. Поставиха главите на някои от заговорниците като победни трофеи върху олтара на Август. Те на свой ред бяха посечени от преторианците, които дойдоха от лагера си. Херея избяга набързо, макар да бе отделил време да оскверни трупа на Калигула, отрязвайки гениталиите му.
Приятелят на Калигула, еврейският цар Ирод Агрипа, се намеси, когато кървавата сеч се отдалечи от трупа на императора. Той отнесе тялото в Ламиевите градини на Есквилин, където се опита да издигне погребална клада. Но хаосът беше толкова голям, че се отказа и положи полуизгорелия труп в плитък гроб. Никой не можа да опази съпругата на Калигула, която се хвърли върху извадения меч на един от трибуните, дошли за нея. Те хванаха детето й Присцила за петите и му разбиха главата в една стена.
Междувременно сенаторите, тези стари лицемери, се събраха като ято подплашени гъски не в сената, а в храма на Юпитер, където бяха отнесли и градската хазна. Пазени от войници, те започнаха обичайните си дебати за възстановяването на Републиката. Надеждите им бяха напразни — и армията, и тълпата щяха да спечелят много повече, ако подкрепят бъдещия император, независимо кой щеше да бъде той.
Бях подкупил няколко пазачи да се грижат за малкия Нерон и сега отидох да търся Клавдий, когото в суматохата всички бяха пренебрегнали. В двореца всички плячкосваха; роби, войници и прислужници грабеха наравно. Потърсих го в библиотеката, но тя беше празна. После си спомних къде беше стаята на майка му и открих Клавдий, скрит зад една завеса.
— Всичко върви по плана — уверих го. — Синът на Агрипина е в безопасност, но ти трябва да се обявиш за император.
Клавдий едва не се беше подмокрил от страх. Трябваше да изпие две чаши вино, за да спре да трепери. Хванах го за ръката и го избутах надолу по стълбите.