Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
Група преторианци ни очакваше и поздрави стареца, сякаш беше въплъщение на някой бог. Клавдий веднага бе сложен на носилка и охраняван от войници, отнесен в лагера на преторианците вън от градските порти. Щом се озова там, той започна да си възвръща самообладанието. Удряйки с блестящите си мечове по щитовете, преторианците обявиха Клавдий за император и цезар. Той трепереше, застанал на драпираната с пурпур трибуна, но прие поздравите и клетвите им за вярност. Бавно, но сигурно слуховете се разпространиха. Писари, секретари, градски служители, дори няколко сенатори се присъединиха към Клавдий. Сенатът се опита да преговаря, но Клавдий извърташе, клинчеше и замазваше като стара лисица. Той изтъкна, че армията вече го е провъзгласила за император. Обещал им възнаграждение и се надявал, че сенатът ще действа разумно и ще го признае. Нямаха избор: Рим го прие за император. Две седмици по-късно Клавдий покани господарката ми да се върне в Рим. Оказа й почести, върна й собствеността и след като екзекутира онези, които бяха убили Калигула, прилежно забрави за нея и мен.
Агрипина се радваше да види отново сина си. Тя вече беше на двайсет и пет години. Премеждията бяха издълбали бръчки върху мургавото й лице и прошарили гарвановочерната й коса, но очите й още бяха блестящи и живи. Когато видя Нерон, годините сякаш се стопиха. Тя го вдигна и затанцува. Дни наред не го изпускаше от поглед. Изучаваше всеки сантиметър от тялото му, разпитваше го подробно какво харесва, кои са любимите му играчки. В началото той беше стеснителен и сдържан с нея, но постепенно станаха неразделни. Домиция Лепида, която се грижеше за Нерон по време на заточението ни, беше напълно пренебрегната. Агрипина би й извадила очите, но тя беше майка на Месалина, меднокосата кръглолика красавица, която имаше щастието да се омъжи за император Клавдий.
Агрипина много рядко споменаваше името на Месалина, но усещах, че от самото начало двете са смъртни врагове. Един ден, скоро след като се беше върнала, домина ме помоли да й среша косата. Седеше на ниско столче пред сребърно огледало. Малкият Нерон бе седнал в краката й и лапнал палеца си, наблюдаваше с широко разтворени очи.
— Научих си урока, Парменон — заяви Агрипина, изучавайки внимателно отражението си.
— В какъв смисъл, домина?
— Как да оцелявам — тя се протегна и разроши косата на Нерон. — И да чакам.
— Какво?
— Затворена ли е вратата? — каза тя в отговор.
— Знаеш, че е затворена, господарке. Подбрала си също толкова внимателно тази стая, както и онази, където се срещнахме за първи път.
— Ще ти кажа какво съм намислила — прошепна тя така, сякаш избираше масло или грим за лицето си. Един ден Нерон ще стане император, нали, детенцето ми? — Тя се усмихна блажено на сина си. — А аз ще бъда императрица.
Изпуснах четката.
— А ти, Парменон — продължи Агрипина, — не бива да бъдеш толкова несръчен.
— И как ще постигнеш всичко това? — попитах. — Ще помолиш Клавдий да се разведе с Месалина и да се ожени за теб?
Агрипина направи гримаса.
— Месалина вече роди едно дете, Октавия — продължих предупредително.
— И какво от това? — Агрипина повдигна едното си рамо. — Съмнявам се, че бащата е Клавдий. — Тя прехапа устни. — Не бива да говоря така.
Минах за последно с четката през косата й и се отдръпнах. Тя улови погледа ми в огледалото.
— Какво има, Парменон? — прошепна.
— Не си ли чула новините?
Тя се завъртя на стола. Когато се ядосаше, лицето на Агрипина се променяше — издължаваше се, ставаше по-строго, скулите изпъкваха, а чувствените й устни се превръщаха в розова линия. Тя прочете мислите ми.
— Какво има, Парменон? — повтори.
— Мамо, мамо, какво става? — Нерон скочи и се вкопчи в крака й.
Агрипина го прегърна през раменете.
— Тихо, мъничък — успокои го тя. — Ще те заведа в градината. Купила съм нови рибки. Парменон има да ми каже нещо, нали, Парменон?
Гърлото ми беше пресъхнало. Не бях виждал Агрипина по-ядосана.
— Слухове, Домина, обикновени клюки. Нали ми плащаш да ти ги съобщавам?
— Нищо не ти плащам — дрезгаво прошепна тя. — Ти ми принадлежиш, Парменон, телом и духом. Познавам по очите ти — Месалина чака второ дете, нали?
Потвърдих.
— Прислужниците говорят, че цикълът й е спрял от два месеца. Ще се закълнат, че бащата е Клавдий. Месалина вече се е съветвала с акушерките и авгурите. Според предсказанията щяла да роди здраво момченце.
Агрипина не трепна.
— Чу ли ме, домина?
Тя прегърна по-здраво Нерон.
— Вън! — заповяда ми.