Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Не трябва да се мисли, че Иаков е преглътнал безропотно четиринадесетте години, прекарани в миене на домакинските съдове и почистване подовете в дома на господин Лаван: Библията разказва, че дълго време той търпеливо държал камък в пазвата си за Лаван и на края си отмъстил на вуйчото тъст.
Преди всичко той пуснал в ход една от своите изпитани елейно подли хитрини: измолил Лаван да му даде всички агнета и ярета, които се родят с петна и пъстри капчици. Лаван се съгласил на това, твърдо уверен, че дълго има да чака такива чудеса. Но той не взел под внимание светобиблейските хитрости на възлюбения си зет. Последният, както казва „свещеното писание“, взел клони от топола, бадем и явор, обелил кората им и поставил прътите във водопойното корито, „дето добитъкът отиваше да пие и дето, като дохождаше да пие, зачеваше при прътите“ (Битие, гл. 30, ст. 37–38). Вследствие на това в стадата на Лаван започнал да се ражда приплод пъстър, с петна. От учудване Лаван не можел да дойде на себе си, но по силата на дадената дума бил принуден да подари на Иаков целия този необикновен приплод.
Смятаме се задължени да препоръчаме на любителите на шарени овци този крайно прост и безпогрешен метод на селекция. Вълшебната рецепта, а също и начинът на употребяването й са гарантирани с марката на „свещения гълъб“.
Като не се задоволил с номера, който лишил Лаван от девет десети от стадата му, една прекрасна сутрин хитрият Иаков се дигнал без предупреждение и офейкал. Той избягал с младото си, но вече доста многобройно семейство. Жените на Иаков одобрили плановете му, а Рахил, като напускала къщата, дори смъкнала от баща си всичките му идоли.
Лаван е отчаян. Спуска се да гони зет си и дъщерите си и ги настига. Въпреки цялото си красноречие той не смогва да убеди Иаков да се върне. Върни ми поне идолите, казва той, „защо си откраднал боговете ми?“ (Битие, гл. 31, ст. 30). Иаков не разбира какво значи това. Той предлага на Лаван да прегледа багажа му. Когато бащата преглеждал вързопите на Лия Рахил мушнала идолите под камилското седло, седнала на него и помолила баща си да я извини, че не е станала, с думите: „Да не се разгневиш, господарю мой, задето не мога да стана пред тебе; защото имам обикновеното у жените.“50 Търсил, търсил Лаван, но идолите не намерил. На края, след доста бурна сцена, зетят и тъстът се разделили, като не забравили обаче да съберат куп камъни, които да свидетелствуват за тяхното взаимно съгласие занапред да не си вредят един на друг. Описанието на бягството на Иаков, преследването му от Лаван и накрай мирното споразумение заемат цялата тридесет и първа глава.
Двете следващи глави описват пътуването на Иаков, който се възвръща в Ханаанската земя. Той среща Исав и помежду им става трогателно помиряване. Библията излага и един нов номер на всевишния. Мястото заслужава да се възпроизведе; от разказа се вижда как, желаейки да надвие Иаков, бог бива набъхтан сам, въпреки своето всемогъщество.
Мъжът на Лия, Рахил, Зелфа и Вала превел кервана си през потока Явок. Работата станала през нощта.
„И остана Иаков сам. И с него се бори някой до зори; и като видя, че не го надвива, допря се до ставата на бедрото му; и се повреди ставата на бедрото на Иакова, когато се бореше с него.
И (му) рече: пусни ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да те пусна, докле ме не благословиш.
И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков.
И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с бога, та и човеци ще надвиваш.
Попита и Иаков, думайки: обади (ми) твоето име. А той отговори: защо питаш за името ми? (то е чудно). И го благослови там.
И нарече Иаков онова място с име Пенуел: защото казваше, видях бога лице с лице и се запази душата ми.
И слънцето бе изгряло, когато той изминуваше Пенуел; и куцаше с бедрото си“ (Битие, гл. 32, ст. 24–31).
Критиците отбелязват, че името Израил, дадено от бога на Иаков, било име на един от ангелите в халдейската митология. Еврейската легенда поддържа, че то означава „силен против бога“. Образованият еврейски писател Филон (I век от н.е.)твърди, че това име е халдейско, а не еврейско и означава „който вижда бога“. Както и да е било, да четеш това повествование без усмивка е невъзможно. Трудно е да се допусне, че в която и да било митология, освен в най-дивата, човек е можело да бъде изобразяван като достатъчно силен, за да напердаши какъвто и да било бог. А тук Иаков не само устоял, но и победил, въпреки че бог му навехнал бедрото.51
50
Според „божия закон“, публикуван впоследствие от Моисей (Левит, гл. 15, ст. 19–24), жената „трябва да седи седем дена по време на очистването си“. Тя е „нечиста“. Всички вещи, до които тя в такова състояние се докосва, също стават нечисти.
51
Много характерно се говори за този епизод в книгата на пророк Осий (гл. 12, ст. 3–4): Възмъжавайки, Иаков се борил с бога. „Той се бори (с ангела) и го надделя“. Поставената от нас в скоби дума е очевидно благочестиво по-къснешно вмъкване.