През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— С удоволствие! — заявих аз.
Той се приближи към прозореца и плесна с ръце. Вратата към голямата стая се отвори и чух тежки стъпки.
— Елате тук! — заповяда докторът.
Първо се появиха двама мъже, които носеха голямо каче, пълно с гипс. Единият от тях държеше също и голямо количество памук, което щеше да стигне за превързването на десет души, а в ръката на другия имаше вързоп басма. Те оставиха товара си и се отдалечиха. Отново влязоха двама души, които носеха носилка. Върху нея лежеше брадат мъж, чието тяло беше омотано до шията. Мъжете оставиха носилката и излязоха от стаята.
— Ето, виж първите превръзки, които направих — започна лекарят. — Купих всичко необходимо и извиках този работник да ми служи като модел. За днес ще получи десет пиастъра и храна. Позволи да махна покривалото и прегледай болния.
Той махна завивката. Щом погледът ми попадна върху «модела», трябваше да положа усилия да не прихна от смях. О, Аллах, как само изглеждаше човекът! Шишкото беше измислил всевъзможни счупвания и изкълчвания и съответно бе гипсирал бедния човечец на тези места. Но как!
Раменете, ръцете под и над лактите, краката под и над коляното, та дори и тазът бяха с гипсови превръзки, които сигурно бяха дебели по една педя. Гръдният му кош също беше снабден с броня, през която трудно би могъл да мине куршум. Мъжът лежеше като истински болен, близо до смъртта. Не можеше да се движи, дори едва си поемаше въздух. И трябваше да изтърпи всичко за по-малко от две марки на ден. За цял ден! Това беше най-смешното в цялата работа. Значи горкият модел беше задължен да лежи в превръзки по цял ден и за какво?
— Колко време ще продължи опитът ти? — попитах аз.
— Дотогава, докато човекът повече не може да издържи. Искам да изуча въздействието, което оказва превръзката с варовик на сярната киселина върху различните части на тялото.
— Върху здрав човек? Единственото въздействие ще бъде, че няма да може да издържи дълго. Какво му е на гърдите?
— Счупил си е пет ребра, две отдясно и три отляво.
— А на рамената?
— Счупени са ключиците.
— А какво е положението с тазобедрените стави?
— Ябълките на костите му са излезли. Но едно нещо не мога да направя. А именно, ако долната му челюст се е откачила и получи схващане на устата. Не мога да й направя гипсова превръзка, затова сега ще го сторя под твое указание.
— О, хеким, това никога не може да се превърже!
— Не може ли? Защо?
— Като се намести изкълчването на долната челюст, тогава преградата е отстранена напълно и няма нужда от гипс.
— Добре! Както решиш. Да предположим, че устата му отново се схване.
— Бъди така добър и освободи и ребрата му! Той едва си поема въздух.
— Както искаш. Ще ида да донеса инструментите от ханджията.
Когато той отново се върна, аз се занимавах с компресите си и вдигнах поглед едва като чух удари от чук.
— Какво правиш, за Бога? Какво държиш в ръцете си?
Понеже беше с гръб към мен, не можех нищо да видя.
— Чекич иле хакак калеми (Чук и длето), отговори той съвсем непринудено.
— Така наистина ще му счупиш ребрата и ще забиеш длетото в гърдите му.
— Да. А какво да взема тогава?
— Ножица, нож или подходяща ножовка, според мястото и дебелината на превръзката.
— Ножовката за кости е в кошницата ми. Ще я донеса.
— Доведи и ниският ми спътник! Той ще ти помогне, защото аз не мога.
Щом Халеф влезе, бяха достатъчни само няколко знака от моя страна, за да се заеме с гипсовата обвивка. Работата беше трудна и продължи дълго, докато «моделът» бъде освободен от всички превръзки, така че междувременно настъпи нощ и трябваше да се запали лампа. Горкият човек, на когото лекарят наред с всички възможни превръзки искаше да гипсира и устата му, не беше изрекъл нито дума. Но щом и последната превръзка беше свалена, той ми каза:
— Благодаря ти, ефенди!
После скочи и изчезна през вратата.
— Стой! — извика дебелият хекимин след него. — Още ми трябваш! Започваме отначало! Но виковете му бяха напразни.