През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— Аллах, Аллах! Не парлак иджат, не гюзел ихтира! (Чудесно откритие, прекрасно откритие!) Тичам, бързам. Трябва да си го запиша!
Той скочи, без да мисли за втвърдения си кафтан и хукна към вратата.
— Чакай, чакай! Вземи си кошницата с инструментите! — извика Халеф. — И първо си сложи феса!
Лекарят спря. Гледката беше възхитителна. Гипсът се пукаше напречно и надлъжно и се лющеше от него. Кафтанът не можеше да се оправи от гънките и диплите, нито пък от формата, която беше приел по време на седенето. Задната долна част стърчеше напред и пречеше при ходене. Тогава шишкото се обърна с гръб към хаджията, протегна ръцете си назад и помоли:
— Издърпай ми ръкавите! Трябва да се съблека! Халеф го хвана и държеше здраво. Последователят на Ескулап дърпаше и тръскаше, докато най-сетне с такава сила се измъкна от гипсираната си дреха, че полетя към вратата и понеже вече я беше отворил, излетя през нея в двора.
— Текрар гелирим, текрар гелирим, шимди текрар гелирим! (Пак ще дойда, пак ще дойда, веднага ще дойда пак!) — извика дебелият хекимин, падайки на земята, след което веднага се изправи и хукна да бяга.
Беше въодушевен от гипсовата превръзка. Трябваше да се прибере вкъщи, за да си запише указанията. Това, че беше оставил обувките, феса, както и кошницата с инструментите и тичаше гологлав по улиците, изобщо не го тревожеше. Беше отдаден на професията си с цялото си сърце и душа, но за съжаление не беше научил повече от това, което другите знаеха, а всъщност те не знаеха нищо.
Сега трябваше да се почисти гостната. Кафтанът бе метнат на облегалката на стола, а инструментите — събрани. После подредиха моята стая. Оско отдавна отново ми беше донесъл вода и за своя радост забелязах, че отокът спадаше. По-късно ги накарах да ме занесат в стаята ми и да ме сложат върху подготвеното легло. Продължих да налагам компреси, а вечерта реших да направя превръзката. За целта трябваше да ми донесат памук, марля и отново гипс. След като бях лежал около три часа, през вратата чух гласа на лекаря.
— Къде е ефендито?
— В малката стаичка — беше отговорът на Халеф.
— Съобщи му за мен!
Халеф отвори вратата и лекарят влезе, но как! Беше празнично облечен. Синият му кадифен кафтан се спускаше до краката, обути в изискани сахтиянени обувки, а върху главата си носеше тюрбан на бели и сини ивици, в който блестеше гранатена брошка. На лицето му беше изписана тържествена физиономия, а походката му бе изпълнена с достойнство. На вратата той спря, скръсти ръце пред гърдите си, поклони се дълбоко и каза:
— Ефендим, арзу и шюкюр ве хюрмет ичюн гелдим! (Уважаеми ефенди, правя ти посещение на благодарност и почитание!) Гирмаме мюсааде верирмисин! (Позволи ми да вляза!)
Тържествено кимнах с глава и отговорих:
— Яклаш, кош син! (Влез, добре си дошъл!)
Той направи три малки крачки, окашля се и започна:
— Ефенди, твоята глава е люлка на човешкия разум, а мозъкът ти съхранява знанията на всички народи. Умът ти сече като острието на бръснач, а размишленията ти са остри като иглата, с която се отваря гноен цирей. Затова имаш късмета да решиш големия въпрос — как да се лекуват счупванията, навяхванията и изкълчванията. Твоят талант е прекосил всички сфери и е изследвал всички области на науката, докато е стигнал до варовика на сярната киселина, наречен от нямащите понятие от наука варвари гипс. Ти си прибавил към него вода и си го разбъркал, за да премахнеш кристалите му и да може да се маже върху ленено платно, което се увива около стави, кокалчета и кости, за да им даде опора, ако те се нуждаят от нея. Така с течение на времето ще предпазиш милиони ръце и крака от навяхване и изкълчване, а бъдещите професори ще събират пиастри, за да ти издигнат паметник, на чиято плоча името ти ще блести със златни букви. Дотогава обаче то ще стои в книгата със записките ми и те моля да ми го кажеш, за да мога да си го запиша.
Всичко това той изрече тържествено, като говорител на делегация. За съжаление делегацията се състоеше само от самия него.
— Благодаря ти! — отговорих аз важно. — Любовта към истината ме задължава да ти съобщя, че не аз съм направил това голямо откритие. В моята родина то е толкова разпространено, че всички лекари и неспециалисти го знаят. Но ако искаш да си запишеш името на ефендито, ще го узнаеш. Ученият мъж, на когото толкова много хора трябва да благодарят за красивата си фигура, се казва Матисен и е бил прочут лекар в Холандия. Не съм заслужил благодарностите ти, но много се радвам, че откритието ти харесва, и се надявам, че старателно ще го прилагаш.
— Ще ти докажа, че съм твърдо решен да го използвам. Но не бива да отклоняваш благодарностите ми. Дори ти самият да не си откривателят, то ти въведе тук това несравнимо благодеяние. Няма да забравя днешния ден и за моя радост видях, че сте прибрали кафтана ми. Отсега нататък той ще е фирмената ми табела и ще го окача до вратата на къщата си, за да могат всички хора със счупени кости за свое успокоение да видят, че ще ги превързвам със сернокиселинен варовик. Вече изпробвах прилагането му и те моля да прегледаш работата ми, за да ми дадеш оценка. Ще го направиш ли?