През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— Хубаво, чудесно, великолепно! — викаше Омар. — Сега ще опита всичкия гипс. Продължавай да пръскаш, храбри Халеф! Омар Бен Садек взе съда и изсипа всичкия гипс върху жертвата си, а Халеф се грижеше да получи необходимото количество вода. Исках да ги спра, но от смях не можах да го сторя, защото доктор «Камък на мъченията» представляваше гледка, която не можеше да бъде наречена другояче освен «страшно хубава». Дори и най-киселия и мрачен човек щеше истински да се развесели. Наблюдателите се тресяха от смях.
Най-много се смееше ханджията. Той не беше висок, имаше тесни рамене, представително щръкнало коремче и чифт кльощави крачета, които сигурно с усилие носеха тялото му. Чипото му носле и широката уста с бели зъби бяха необикновено подходящи за смешни физиономии. Той беше скръстил ръце под тресящото се шкембе, за да го подпира. Очите му се бяха насълзили и буквално кукуригаше от удоволствие, като няколко пъти извика: «Хай, вай, теним, вюджу-дум, карнъм, мидем, джегерим, далакъм, бобреким, вай, хасмим, синдиримим! (О, тялото ми, коремът ми, стомахът ми, дробовете ми, далакът ми, бъбреците ми! О, храносмилането ми, храносмилането ми!) Патларъм, патларъм! (Ще се пръсна, ще се пръсна!)»
Той така и изглеждаше, сякаш кожата му нямаше да задържи друсащите се части на тялото му.
Последователят на Ескулап беше избягал в ъгъла. Стоеше там и държеше ръкавите на кафтана пред лицето си, но под тези ръкави той викаше, крещеше и ругаеше с несравнима сила. Щом помпичката повече не искаше да пръска, Халеф взе съда с гипса и изсипа цялото му съдържание върху главата на лекаря с думите:
— Това ще се случи с всеки, който нарече нашия ефенди смахнат. Оско, иди да налееш вода, за да може сихди да изстудява крака си. А този умен мъж с пластирите, мехлемите и дървените шини ще сложим на един стол, за да почистим лицето му. Стой мирно, приятелче, иначе ще ти отрежа нослето.
Малкият хаджия издърпа доктора върху ниското столче, вдигна дървената шпатула от пода и започна да стърже гипса от лицето му. Това, което успееше да смъкне, го намазваше върху ушите му, като работеше съвсем спокойно. Човекът, когото стържеха, не се съпротивляваше, но продължаваше да ругае. Колкото повече се уморяваше езикът му от това напрежение, толкова по-солени ставаха ругатните, излизащи от устата му. Изричаше най-ужасни обиди, но, изглежда, не го задоволяваха.
Както е известно, гипсът се стяга много бързо и след няколко минути се превръща в твърда като камък маса. При него изсъхваше още по-бързо, защото дрехите изсмукваха влагата. Халеф спря да го стърже едва когато гипсовата обвивка напълно побеля и здраво се стегна.
— Така! — каза той. — Почистих те, защото дори и на враговете трябва да се правят добрини. Но от мен не можеш да искаш нищо повече. Сам ще си потърсиш нещата и ще си ги прибереш в кошницата. Ставай! Лечението приключи!
Шишкото се опита да стане от стола, но разбра, че дрехите му така се бяха втвърдили, че му пречеха да го стори. Това беше причината да не спра лудорията. Възможността да се използва гипсът като превръзка беше доказана върху собственото му тяло.
— Не мога да стана, не мога да стана! — викаше хекиминът, като разперваше десетте си пръста. — Кафтанът ми е станал като стъкло, кафтанът ми ще се пръсне!
Халеф хвана феса за пискюла, дръпна го от главата му, върху която преди това отново го беше нахлузил, размаха го пред очите на доктора и каза:
— Виж, това е достопочтеното покривало на учената ти глава.
Как ти харесва?
Сега фесът представляваше твърд, бял, камбанообразен предмет, който бе приел формата на черепа му. Беше много смешно!
— Фесът ми, фесът ми! — развика се докторът. — Той от младини е на главата ми, а сега честта на старостта му и достойнството на великите му дни са осквернени от вас, мюфлислар! Дай ми го!
Той искаше да го хване, но щом вдигна ръка, гипсът започна да къса ръкава му.
— Вай, вай! — извика той. — Свършено е с ръката ми и солидността на ставите ми! Какво ще правя? Трябва да си ходя. Моите болни ме чакат.
Доктор «Камък на мъченията» понечи да стане. Щом кафтанът отново започна да пращи, той бързо седна обратно.
— Видяхте ли? Чухте ли? — попита шишкото Плачливо. — Очертанията на тялото ми и линиите на телосложението ми се чупят. Чувствам, че и вътрешностите ми стават на парчета. Изчезна грациозността на хармонията и меката заобленост на пълнотата ми се превърна в ужасни бръчки. Превърнахте ме във фигура без външност и човек без чар. Възхищението на моите почитатели ще се превърне в присмех, а удоволствието от погледите им в подигравка. На улицата ще ме сочат с пръст, а вкъщи ще оплакват нежността поради загубата на моите достойнства. Аз съм свършен човек и мога само да бъда отнесен направо на гробищата, където кипарисът ще рони сълзи над мен. О, Аллах, Аллах, Аллах!