Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Колко ще ми струва?
— Да кажем, два милиона, но ти можеш да си го позволиш.
Беше ред на Клей да закрачи из стаята; кръвта бучеше в ушите му. Той самият беше виждал рекламни клипове, в които хапчета за отслабване се оказваха опасни за пациента и разни невидими адвокати подтикваха хората да наберат безплатния им телефонен номер. Но Клей Картър никога нямаше да падне толкова ниско.
Но пък изведнъж трийсет и три милиона хонорар?! Той още не можеше да се опомни от първото си огромно състояние.
— С колко време разполагам?
Пейс беше съставил списък на приоритетите.
— Първо трябва да сключиш договори с клиентите, което ще ти отнеме максимум две седмици. Три дни за заснемане на клипа. Още няколко дни за купуване на телевизионно време. Ще трябва също да наемеш достатъчно стажанти и да им осигуриш помещение някъде в предградията, понеже в центъра е прекалено скъпо. Да се подготви самият иск. Имаш способни хора. За един месец трябва да се справиш.
— Смятам да заведа цялата фирма до Париж за една седмица, но въпреки това ще се вместя в графика.
— Моят клиент настоява искът да бъде внесен до един месец. На втори юли, ако трябва да сме точни.
Клей се върна при бюрото и се взря в очите на Пейс.
— Никога преди не съм водил такива дела.
Пейс извади нещо от папката пред себе си.
— Зает ли си през уикенда? — запита той, докато прелистваше някаква брошура.
— Всъщност, не.
— Ходил ли си наскоро в Ню Орлиънс?
— Преди около десет години.
— Чувал ли си за Клуба на бойците адвокати?
— Май да.
— Стара организация, която напоследък живее нов живот. Всичките й членове са специализирани във водене на дела по групови граждански искове. Събират се два пъти в годината и обменят опит по последните тенденции в съдебната практика. Ще имаш полза от един такъв уикенд.
Макс плъзна брошурата по бюрото и Клей я вдигна. На корицата беше отпечатана снимка на хотел „Ройъл Сонеста“ във Френския квартал.
В Ню Орлиънс беше горещо и влажно както винаги, особено във Френския квартал.
Беше сам и в това нямаше нищо лошо. Дори двамата с Ребека да бяха още заедно, тя едва ли щеше да го придружи. Сигурно щеше да е преуморена от работа, а през уикенда с майка й щяха да ходят по магазините. Както обикновено. Помисли си да покани Джона, но за момента отношенията им бяха обтегнати. Клей си бе позволил да се изнесе от апартамента и да се премести в буржоазния лукс на Джорджтаун, без да вземе Джона със себе си — премерено оскърбление, без което не можеше да се мине. Защото последното нещо, което Клей би търпял в новата си къща, беше някакъв разюздан съквартирант да се прибира по всякакви часове на денонощието с разни довлечени кой знае откъде жени.
Парите започваха да го карат да се чувства изолиран. Престана да се обажда на старите си приятели, понеже се боеше от въпросите им. Престана да посещава любимите си някога барове, понеже сега можеше да си позволи по-луксозни. За по-малко от месец се бе сдобил с нова работа, нова кола, нов дом, нова банкова сметка, изцяло подновен гардероб, ресторанти и фитнес центрове; освен това полагаше съзнателни усилия да се сдобие с нова приятелка, но засега нищо не се задаваше на хоризонта. С Ребека не се бяха чували от двайсет и осем дни. Той се бе зарекъл да й се обади точно на трийсетия ден, както се бяха уговорили, но оттогава толкова неща се бяха променили.
Докато се добере до фоайето на „Ройъл Сонеста“, ризата му бе залепнала от пот за гърба. Таксата за участие беше 5000 долара — безобразна сума, срещу която получаваше правото два дни да контактува с преуспели адвокати. Но тази сума бе предназначена да покаже на гилдията, че поканата не е за всички, а само за най-богатите, за онези, които взимат на сериозно подаването на групови искове. Стаята му струваше 540 долара на вечер, които той заплати с неизползваната си досега платинена кредитна карта.
В рамките на събитието се провеждаха едновременно няколко семинара. Клей мина набързо през някаква дискусия за искове при масови отравяния с химически замърсители. Водещи бяха двама адвокати, съдили неотдавна голяма компания за замърсяване на питейната вода с химикали, за които не беше доказано, че предизвикват рак. Но компанията бе заплатила половин милиард долара обезщетения и двамата адвокати бяха забогатели. В съседното помещение друг адвокат, когото бе виждал по телевизията, разпалено обясняваше как трябва да се постъпва с медиите, но около него нямаше много слушатели. Всъщност на повечето семинари присъстваха твърде малко хора. Но пък беше едва петък следобед, а големите асове пристигаха в събота.