Ден нула [calibre 1.48.0]

Прекъсна линията, съблече се и влезе под душа. Армията го беше научила да се къпе бързо. Пет минути по-късно вече се обличаше.

Видя листчето в момента, в който закопчаваше кобура си на колана. Някой го беше пъхнал под вратата.

Пристъпи към прозореца и надникна навън. Малкият двор пред мотела беше пуст. На улицата нямаше нито хора, нито автомобили. Смъкна калъфката на една от възглавниците, коленичи и вдигна листчето.

Текстът гласеше: «Знам неща, които и ти би искал да знаеш».

Следваше адрес, под който имаше още две думи.

«Ела веднага!»

Използва приложението за карти на телефона си, за да локализира мястото. Оказа се, че е на петнайсетина минути с кола от мотела. Тоест някъде из пущинаците.

Перфектен избор за засада.

За изстрел с далекобойна карабина или пък за изстрел от близко разстояние.

А може би за банда от десетина горили. Дики и приятелчето му вероятно бяха решили да си отмъстят със солидни подкрепления.

Може би трябваше да звънне на Коул и да я предупреди. Всъщност беше длъжен да го направи. Набра номера ѝ и телефонът даде сигнал «свободно», но след миг се включи на гласова поща. Вероятно тя още беше под душа, опитвайки се да изтърка вонята на смъртта.

Остави ѝ съобщение, продиктува адреса и затвори.

После проведе още един разговор, този път с приятелката си Кристен Крейг от АКЛ. Изброи изпратените веществени доказателства и ѝ каза какво очаква от изследването им.

— Как вървят нещата с лаптопа и куфарчето? — попита накрая той. — Получи ли нужните разрешения от АВР?

— О, да — отвърна Кристен. — Но трябва да ти кажа, че засега съм доста разочарована.

— Защо?

— Вътре имаше изсъхнал сандвич, няколко визитки на хора от частния сектор и едно-две списания. Плюс един доклад, който дори не беше класифициран.

— А лаптопът?

— Малко порно и почти нищо друго. В смисъл, че имаше няколко работни материала, но нищо, което да предизвика сгромолясването на западната цивилизация, ако попадне в ръцете на лошите.

— В течение ли са хората от АВР?

— Разбира се. Нали затова са военно разузнаване? Очакваме техен човек да се появи всеки момент.

— Порно, значи — промърмори Пулър.

— Прекрасно знаеш, че това е част от съдържанието на почти всички служебни лаптопи в армията. Освен това в случая става въпрос за софт порно. От онези, които гледаш в хотелската си стая просто от скука, а на другата сутрин си ги забравил. Аматьорска работа, която дори не може да те възбуди. Всъщност откъде да знам. Все пак съм жена…

— Женските стандарти са далеч по-високи — успокои я Пулър. — Но защо тогава беше целият този вой от щаба на армията?

— Хей, аз съм само криминолог, а следователят си ти — игриво отвърна тя.

Той прекъсна разговора и се замисли. После погледна бележката и мислите му поеха в друга посока.

Очакваше обаждането на Коул, но тя мълчеше.

След известно време Пулър стана и излезе, като не забрави да заключи след себе си.

Запали мотора на малибуто, качи адреса на джипиеса и потегли.