Кралят

Мислите му се върнаха назад, към припадъка и онова, което се беше случило тогава. По-късно беше говорил с Куин и бе настоял да научи какво се бе опитал да каже Джон на сестра си – ако някой казваше нещо на неговата шелан, той трябваше да знае какво, ако нямате нищо против.

„Ще се погрижа да си в безопасност. Ще бдя над теб.“

Какво, по дяволите?! По принцип Рот нямаше нищо против Джон Матю. Всъщност винаги го беше харесвал, дотам, че си бе направо страшничко колко лесно немият воин бе влязъл в живота им… и бе останал там.

Отличен войник. Ума му също си го биваше. А липсата на глас не беше проблем, освен за Рот, тъй като той не можеше да общува на езика на знаците.

А и тестът, според който бе син на Дариъс? Е, колкото по-дълго прекарваше близо до хлапето, толкова по-очевидна ставаше връзката между двамата.

Но всеки мъж, опитал се да застане между него и неговата шелан (бил той неин кръвен брат или не), преминаваше шибаната граница. Той бе този, който щеше да се грижи и да бди над нея. Никой друг. И щеше да го заяви най-недвусмислено на Джон… ала най-странното бе, че хлапето също нямаше представа какво бе казало. Джон не владееше Древния език достатъчно добре, за да води разговор на него, но Блей и Куин бяха потвърдили, че думите, които устните му оформиха, бяха именно на Древния език.

Но както и да е. Джон отиваше на някакво изследване, пък и така или иначе, не представляваше проблем за отношенията му с Бет. Това с бебето обаче…

Доста време мина, преди Рот да вдигне ръце от облегалките на трона; беше ги стискал толкова силно, че когато разпери пръсти, ставите му горяха.

„Както си тръгнал, това писалище и този корав стол са всичко, което ще имаш.“

Ама че бъркотия. Ала всичко се свеждаше до една непоклатима истина – просто не можеше да понесе да я изгуби заради бременност. И колкото и ужасен да беше този разрив между тях, поне и двамата все още бяха на този свят и щяха да си останат тук – за нищо на света нямаше доброволно да изложи живота ѝ на опасност, в името на едно хипотетично дете… което, между другото (стига, разбира се, да доживее да порасне), щеше да страда от тежестта на короната толкова, колкото и баща му сега.

Което бе другата причина. Рот никак не бързаше да обрече едно невинно създание на цялата тази кралска гадост. Тя бе съсипала неговия живот… и определено не бе наследство, което искаше да стовари върху плещите на някой, когото несъмнено щеше да обича почти колкото своята шелан…

Рот се раздвижи на трона, погледна надолу… и се намръщи.

Въпреки че не можеше да види нищо, осъзна, че е получил ерекция. Туптяща възбуда, която напираше зад ципа на кожения му панталон.

Сякаш трябваше да бъде някъде. Още сега.

Рот отпусна глава върху ръката си. Знаеше точно какво означава това.