Кралят

Хубавото на всички тези усложнения? Когато две половинки се съберяха, то можеше да трае с дни.

А, да – и никаква мастурбация. Смяташе се за похабяване на причастие.

Така че, да, неговите събратя не просто щяха да погледнат с лошо око на сексуалния му живот; не, всеки контакт с него би включвал по-дългичка маша, предпазно облекло и маска на оксиженист. Той бе чукал жени в единайсет сутринта и в три следобед, и много преди вечеря. Беше го правил на обществени места и под мостове, в клубове и ресторанти, в тоалетни и долнопробни хотелски стаи… и в собствения си кабинет. Знаеше имената им само в около половината случаи, а от тази височайша група можеше да си спомни навярно една от всеки десет.

И то само защото бяха особени или пък му бяха напомнили за нещо друго.

Що се отнасяше до светлата кожа… е, той не беше подбирал. Беше имал жени от всички раси на хората, понякога дори – едновременно. Единствените, които не беше чукал и не бе оставял да му духат, бяха мъжете, но то бе само защото не го привличаха.

В противен случай щеше да направи и това.

Предполагаше, че не всичко е изгубено. Сенките вярваха в излекуването, чувал бе за пречистващи ритуали… и все пак възможностите да поправиш нещо не бяха неограничени.

Иронията бе в това, че бе изпитал скверна гордост да падне дотам, докъдето го бе сторил. Незряло, така беше, но то му се бе струвало, като да покаже среден пръст на племето и всичките им абсурдни глупости… и най-вече на дъщерята на кралицата, която, както смятаха всички, той би трябвало да изгаря от нетърпение да чука до края на живота си.

Въпреки че никога не я бе виждал и нямаше никакво желание да бъде секс играчка, нито пък възнамеряваше доброволно да се остави да бъде заключен в златна клетка.

Ама че смешно. Колкото и да ненавиждаше традициите, сред които беше роден, сега най-сетне започна да вижда смисъла им. Седеше си тук в замаяното състояние, в което го оставяше мигрената, съвсем близо до жена, която умираше да боготвори с тялото си… а ето че бунтът, който му бе доставил такова удоволствие, го караше да се чувства мръсен и недостоен.

Не че същинският акт някога щеше да се случи със Селена… може и да беше развратник, но не се самозалъгваше.

Мамка му.

Трез простена и отново се отпусна върху възглавниците. Въпреки колата с всичката ѝ захар и кофеин, изведнъж се почувства изцеден до краен предел.

– Прости ми – промълви Избраницата.

Не казвай, че ще си вървиш – помисли си Трез. – Въпреки че не заслужавам изобщо, по никакъв начин, моля те, не ме оставяй…

– Имаш ли нужда да се нахраниш? – изрече тя наведнъж.

Трез усети как челюстта му увисва. От всички неща, които се бе приготвил да чуе… това бе последното.