Кралят

Красивите ѝ очи се присвиха.

– Ако не е нищо тревожно, защо брат ти беше толкова обезпокоен?

– Той си е такъв. Истерик. – Трез затвори очи и отпи дъъъъъълга глътка. После още една. – Нектар на боговете, честна дума.

– Никога не съм мислила за него по този начин. Но разбира се, ти го познаваш по-добре.

Докато Избраницата стоеше край него, на Трез му се искаше тя да бе и наполовина толкова заинтересувана от факта, че гърдите му са голи. Не беше арогантен, но обикновено когато го погледнеха, жените не можеха да извърнат поглед.

– Не се тревожи, с него всичко е наред – дрезгаво каза той. – Както и с мен.

– Ала ти цял ден си затворен тук… откакто се прибра снощи.

Трез тъкмо щеше здравата да се ядоса на себе си, когато си помисли… я чакай малко.

– Откъде знаеш?

Фактът, че тя извърна поглед, го накара да се изправи в леглото.

– Брат ти спомена нещо, докато идвахме.

Едва ли. Ай Ем рядко говореше с когото и да било, освен ако не беше принуден.

Така че тя трябва да го беше чакала. Нали така?

Трез отпусна клепачи.

– Хей, имаш ли нещо против да поседнеш ей тук… трудно ми е непрекъснато да гледам нагоре.

Лъжец.

– Но разбира се.

Страхотно.

Когато тя се отпусна до него и оправи робата си, Трез прек­расно си даваше сметка, че се възползва от положението, но пък само допреди няколко часа беше прекарал немалко време, проснат върху плочките пред тоалетната чиния.

– Сигурен ли си, че не се нуждаеш от лечител? – попита тя; очите ѝ го хипнотизираха дотам, че просто гледаше как дългите ѝ ресници се спускат надолу и отново се вдигат нагоре. – И този път говори само истината.

О, искаше да ѝ каже истината, и още как. Ала това не беше причина да се държи като глупак.

– То е просто главоболие, което трае малко по-дълго. Честна дума. А и цял живот съм го имал. Брат ми не го получава, но съм чувал, че баща ми също е страдал от него. Не е приятно, вярно е, но не е нещо, което ще ме умори.

– Баща ти починал ли е?

Чертите на Трез замръзнаха, така че лицето му да не изразява нищо.

– Все още е между живите. Ала за мен все едно е мъртъв.

– Защо?

– Дълга история.

– И…?

– Не. Твърде дълго, твърде сложно.

– Да не би да имаш някакви планове за тази вечер? – Думите бяха изречени с тихо предизвикателство.

– Да не предлагаш да останеш с мен?

Избраницата сведе очи към ръцете си.

– Тази… дълга история за родителите ти. Затова ли имаш фамилия?

Откъде знаеше…?

Трез се усмихна и добре, че тя все още отбягваше погледа му, защото щеше да види всичките му зъби.

Някой действително беше разпитвал за него… колко интересно!

Що се отнасяше до фамилията му…

– Тя е измислена. Работя в света на хората и се нуждаех от прикритие.

– С каква работа се занимаваш?

Трез се намръщи, видял се изведнъж в клуба си… а после в тоалетната, която бе използвал като дворец за чукане… колко пъти?

– Нищо важно.