Кралят

Този път острието мина между две ребра и се заби право в сърцето.

Мъжът се свлече на пода.

– Кажи на брат си да е готов с роувъра – прошепна Асейл. – И махни това нещо оттук. Ще отнеме минута-две, докато му изтече кръвта и тежкото дишане спре да се чува.

Ерик начаса се зае да разчисти – улови дебелите глезени и издърпа умиращия мъж зад едно от изложенията.

В същото време Асейл излезе на скритото стълбище и запали пурата си, изпускайки облачета дим, докато подпираше вратата с ръката на мъжа със строшения врат, за да не се затвори. Миг по-късно Ерик се присъедини към него, пое предложената му пура и също запали, затваряйки вратата след себе си.

Лингвистът, който бе отишъл да съобщи на Бенлоис, се наведе от парапета над тях.

– К’во праите?

А, значи, това беше и поздрав, и въпрос. Трябва да си го отбележа, помисли си Асейл.

Той изпусна синя струйка дим и посочи затворената врата зад себе си.

– Казаха, че не може да пушим в галерията.

– Нито пък тук. – Мъжът погледна през рамо, сякаш го бяха повикали. – Да, окей. – Отново се обърна към тях. – Рече, че ще е свободен след минутка.

– Ами в такъв случай мисля да се присъединим към теб.

Бодигардът определено не беше в най-добрата си форма днес. Вместо да запази контрол над ситуацията, той просто сви рамене и даде възможност на врага да се приближи до него. До шефа му.

Такъв подарък.

Асейл обикновено не бързаше, но не и тази вечер. Двамата с Ерик взеха стъпалата през едно.

Беше на около половината разстояние от целта си, когато осъзна, че е допуснал грешка. Вероятно заради кокаина. Из цялата вътрешност на мястото имаше видеокамери… а той не бе направил нищо по въпроса.

– По-бързо – изсъска тихичко на братовчед си.

Когато стигна на горната площадка, кимна на пазача.

– Къде искаш да я угася?

– Откъде да знам, мамка му. Не трябваше да ти разрешава да запалиш.

– О, ами добре тогава.

Като по даден знак, Ерик отново се дематериализира, приемайки форма точно зад пазача. Закри устата му с ръка и го дръпна назад.

Предоставяйки на Асейл съвършена мишена.

С едно свирепо движение Асейл прокара острието си по гърлото му – леко и бързо като изкашляне. А после – ново издърпване на тялото настрани.

Асейл блъсна вратата на офиса и нахлу в просторното помещение. Бенлоис седеше сам зад повдигнатото над пода модернистично бюро, а светлината на лампата от едната му страна изтегляше чертите му от мрака, така че той можеше да си съперничи с някои от най-добрите портрети на Гоя.

– …ей сега тръгвам на север… – Бенлоис спря по средата на изречението, лицето му изведнъж придоби безстрастно изражение. – Нека ти позвъня малко по-късно.

Наркобаронът на Колдуел затвори телефона толкова бързо, че слушалката издрънча върху вилката.

– Мисля, че ти казах да изчакаш, Асейл.

– Нима? – Асейл погледна през рамо. – Може би трябва да си по-ясен с подчинените си. Макар че действително е трудно да си намериш добри сътрудници, нали?