Кралят

– Не, но можем да го обсъдим, за бога. Ние сме партньори и това засяга и двама ни.

– Никакво обсъждане няма да промени мнението ми. Ако искаш да продължиш да си губиш времето с Избраницата, решението си е твое. Но ако суеверията са верни и това действително предизвика периода ти на нужда, знай, че ще бъдеш упоена, за да преминеш през него. Аз няма да те обслужа.

– Исусе… сякаш съм някакво животно, което трябва да бъде заведено на ветеринар.

– Нямаш представа какво представляват тези хормони.

– И това – от устата на един мъж.

Рот сви рамене.

– Обикновен биологичен факт. Когато Лейла навлезе в нейния, всички го усетихме, из цялата къща… дори нощ и половина, след като бе отминал. Мариса беше упоявана в продължение на години. Така се прави.

– Може би – когато жената не е омъжена. Ала ако не се лъжа, името ми е написано на гърба ти.

– Само защото някой е обвързан, не означава, че непременно трябва да има деца.

Бет не отговори веднага.

– Минавало ли ти е през ума, че това може би е важно за мен? И нямам предвид като „О, имам нужда от нова кола“ или „Искам да продължа образованието си“. Нито дори като „Какво ще кажеш за някоя и друга шибана среща от време на време, между покушенията над теб и работата, която ненавиждаш“. Рот, това е основата на живота.

И вход към смъртта… за нея. Толкова много жени умираха при раждане и ако я изгубеше…

Мамка му, не бе в състояние дори да си го помисли.

– Няма да ти дам дете. Мога да подправя истината с цял куп безсмислици и утехи, но рано или късно, ще се наложи да го приемеш…

– Да го приема? Сякаш някой с настинка се е изкихал върху мен и трябва да се примиря, че в продължение на два-три дни ще имам кашлица? – Изумлението в гласа ѝ отекна ясно като гнева ѝ. – Чуваш ли се изобщо какво говориш?

– Вярвай ми, отлично си давам сметка за всяка шибана дума, която избирам.

– Добре тогава. Защо не опитаме обратното? Защо например аз не заявя следното – ще ми дадеш детето, което искам, и това е нещо, което ти ще трябва да приемеш. Точка по въпроса.

Рот отново сви рамене.

– Не можеш да ме принудиш да бъда с теб.

Бет ахна и той изведнъж почувства, че отношенията им бяха навлезли в нова фаза… и тя определено не беше добра. Ала връщане назад нямаше.

Проклинайки под носа си, той поклати глава.

– Направи си услуга и престани всяка вечер да прекарваш часове наред с Избраницата. Ако имаш късмет, не се е получило и можем просто да забравим за това…

– Да забравим… я чакай. Ти да не… да не… да не си си изгубил шибания ум?

Мамка му. Неговата шелан не говореше със заекване и запъване и рядко ругаеше. Ама че хеттрик.

Но това не променяше нищо.

– Кога възнамеряваше да ми кажеш? – попита той.

– Да ти кажа какво? Че понякога можеш да бъдеш истински задник? Как ти се струва сега?

– Не, кога възнамеряваше да ми кажеш, че преднамерено се опитваш да предизвикаш периода си на нужда. Или това не е нещо, което засяга и двама ни?