Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2

бяха безцветни като на мъртва змия. - Какво направил Адам, щом отворил тези бебешки сини

очи? Дал е име на всичко. Сложил е света под палеца си. После се почувствал самотен и Бог

направил жена. Като и дал име, Адам заявил господството си и всичко останало било лесна

работа. Да дадеш име, е начин да разпознаеш. Да получиш достъп и контрол. Нещата са много п

o-страшни в тъмното, където са без форма, отколкото на ярка дневна светлина. Просто искам да

я изкарам на светло, това е.

„Достъп? - Сякаш Фин говореше за хакване на твърд диск. Не точно, може би. Казваш

морков и образът, вкусът, може би и миризмата изскачат в главата ти. Така правят и спомените. -

Значи едно име би било като... парола? За мозъка?“

Това си просеше за мозъчна бомба, но не можеше да се сдържи:

- Страх ли те е от нея, Фин?

- Интересувам се.

„Да, обзалагам се.“ Начинът, по който кучетата реагираха на нея, винаги го притесняваше.

Сега Питър се чудеше дали тя не се беше променяла в нещо много странно през цялото това

време. Може би Крис беше направил същия избор, който Питър и Съветът за всички други деца -

да я прокуди, преди да бъде убита. Или може би тя беше избягала. Но това, което му помогна да

разбере колко е уникална всъщност, дойде, когато видя каквото и Фин: тя говореше... а Саймън я

беше слушал.

Саймън разбираше на някакво ниво, Питър го беше видял в позата му. После докосна лицето

ѝ - и тя му позволи. Тя даде на Саймън този момент. Значи там имаше нещо все пак. Те работеха

заедно, помагаха си един на друг. Имаше връзка и какво, по дяволите, беше това?. Защото, боже, дали това не значеше, че Саймън може да се върне? Или той беше това, което Фин беше казал:

много различен, шанс едно на милион, Променен с по един крак в двата свята?

„И тя се скри някак. - Нямаше начин да е убила ловеца и да е избягала достатъчно бързо, за

да се измъкне. - Тя беше някъде наблизо, а Фин все пак не можа да вмъкне ноктите си под нея.

Дейви не можа да я проследи. Как го направи тя?“

- Съжалявам! - каза той, въпреки че гърлото му се противеше. - Не мога да ти помогна. Не

я познавам.

- М-хм. Мислех си, че може да кажеш това. - Поставяйки чинията с месо на лагерната

маса, Фин бръкна в горния си джоб. - Все забравям, че ти си много по-ефикасно оръжие срещу

себе си, отколкото аз или някой друг би могъл някога да бъде - каза Фин, като внимателно

почистваше кръвта от всеки пръст с ленена кърпичка. - Помни! Аз мога да давам и да взимам,

Питър. - Фин сгъна кърпичката на три и я пъхна обратно в джоба. - Да давам - очите му се

плъзнаха от Питър - и...

- Не! - Питър размаха ръце, борейки се с нашийника. - Не, Фин, остави го на мира!

Недей...

Но Саймън вече крещеше.