Зимата на нашето недоволство

Докато червените петна плаваха пред очите ми в мрака, заизследвах себе си по-така наречените въпроси на съвестта, но рана не открих. Запитах се дали при уточнен вече курс ще мога да сменя посоката, та дори и да свърна на деветдесет градуса, и реших, че мога, но не го желая.

Придобил бях ново измерение и то ме омая. Все едно бях намерил у себе си някакви неизползвани мускули, или ми се бе изпълнила детската мечта да полетя. Често ми се случва да преигравам наум събития, сцени и разговори и при повторението да долавям подробности, които са ми убягнали при първата прожекция.

Мери намираше за необичайно донасянето на захарните яйца от Маруло, а аз се уповавам на усета й за необичайното. Самият аз го бях възприел като благодарност за това, че не го измамих. Въпросът на Мери обаче ме накара да го преразгледам, да не би да знам нещо, но да съм го пропуснал. Маруло не награждава за минали заслуги, а подкупва за предстоящи събития. Аз изобщо не го интересувам освен дотолкова, доколкото мога да съм му полезен. Преговорих си инструктажа му по водене на бизнес и приказките му за Сицилия. Някъде, в определен момент, бе загубил самоувереността си. Явно искаше нещо от мен или му бях дотрябвал за нещо. Лесно можех да проверя. Ако му поискам нещо, което при нормални обстоятелства би ми отказал, и той се съгласи, тогава ще знам, че е разстроен и силно разтревожен. Оставих Маруло настрана и се прехвърлих на Марджи. Самото име — Марджи — би трябвало да ви даде представа за възрастта й. „Марджи, ти си моята мечта, Марджи. За теб бих дал всичко на света…“36

На фона на плаващите по тавана червени петна превъртях сцените с Марджи, като гледах да не добавям нищо от въображението си. От доста време — да кажем от две години — съществуваше една госпожа Марджи Йънг-Хънт, приятелка на жена ми, част от разговори, на които не обръщах внимание. После изведнъж се появи Марджи Йънг-Хънт, а накрая — Марджи. Сигурно беше идвала в магазина и преди Разпети петък, но нямах никакви спомени. Тя сякаш точно в този ден обяви присъствието си. Вероятно дотогава и тя не ме бе забелязвала — така, както не я виждах и аз. От този миг нататък обаче тя се превърна във влияние, чието присъствие не можеш да не забележиш. Каква всъщност е целта й? Дали е просто жена без работа, която гледа как да напакости някому, за да си запълни времето? Или следва някакъв свой план? Убеден съм обаче, че най-умишлено ми се представи — по-скоро натресе — на вниманието ми и не ми дава възможност да я забравя. Имам също така чувството, че второто гледане го започна с най-чисти намерения, като най-обикновено, но все пак обработено, професионално хвърляне на карти. Само че тогава стана нещо, което развали цялата работа. Нито Мери каза нещо, от което да се впрегне, нито аз. Възможно ли е змията да й се беше явила пак? Това би било най-простото и вероятно най-вярното обяснение. Може наистина да притежава мощна интуиция да се набърква в чуждите мисли. Самият факт, че ме хвана насред метаморфозата ми, ми подсказваше, че това е така, но можеше и да е случайно. Какво тогава я накара да запраши към Монток, където изобщо не бе възнамерявала да ходи, да влезе в съюз с търговския агент, а после да ме изпорти на Маруло? Имам чувството все пак, че порти само за неща, за които тя иска. Някъде по етажерките на тавана бях мярнал биография на… Беринг ли беше? Не, не — на Баранов, на Александър Баранов — руския губернатор към 1800 година. Току-виж някъде се споменава Аляска като каторга за вещици. Разказаната от Марджи история бе прекалено необичайна, за да е измислена. Ще трябва да проверя. И не мога ли да се измъкна точно сега, без да разбудя Мери.