Зимата на нашето недоволство
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зимата на нашето недоволство». Краткое содержание книги:
— И ти си готов да ми дадеш на заем парите на Мери?
— Да.
— Без всякакво обезпечение?
— Без.
— Като знаеш, че шансовете да не си получиш парите обратно са хиляда към едно?
— Да.
— Пияниците имат едно ужасно грозно качество, Ит. Не ти вярвам. — Облиза пресъхнали устни. — И ще ми ги дадеш на ръка?
— Когато кажеш.
— Казах ти да не го правиш.
— Но ще го направя.
Този път надигна високо бутилката и в нея влезе голям мехур. Когато спря да пие, очите му бяха станали още по-бляскави, но змийски студени и безлични.
— Ще можеш ли още тази седмица да ги имаш, Ит?
— Мога.
— До сряда?
— Да.
— А да ти се намират два-три долара в момента?
Толкова поне носех: банкнота от един долар, монета от половин долар, четвъртак, две по десет, една от пет и три по един цент. Изсипах ги върху протегнатата му длан. Допи бутилката и я пусна на пода.
— Не знам защо, но никога не съм те смятал за умник, Ит. Даваш ли си сметката, че дори и най-елементарното лечение е от порядъка на хиляда долара?
— Е, и?
— Почва да става весело, Ит. Това нашето вече не е шах, а направо покер. Навремето бях много добър на покер — прекалено добър. Ти разчиташ, че ще заложа ливадата като обезпечение. Освен това разчиташ, че пиячка за около хиляда долара направо ще ме вкара в гроба, след което оставаш с летище в скута.
— Много си циничен, Дани.
— Нали те предупредих.
— Защо не предположиш, че намеренията ми са точно такива, каквито ти ги описах?
— Не мога. Но пък имам начин… да ги запомня точно такива, каквито ги описа. Нали помниш какъв бях навремето, Ит? А защо мислиш, че и аз не те помня? Още от детските години ти като че имаше вграден в себе си някакъв съдия. Добре, започвам да се разсъхвам. Бутилката се изпразни. Излизам. Цената ми е хиляда долара.
— Съгласен.
— Кеш в сряда.
— Имаш ги.
— Никакви разписки, никакви подписи, абсолютно нищо. И не се заблуждавай, че ме помниш от едно време, Итън. Моят приятел тук отдавна промени всичко. У мен няма преданост, няма честност. Единственото, което ще получиш в замяна, е чистосърдечен смях.
— Искам само да те помоля да опиташ.
— Ами, че колко му е да ти обещая, Ит? Макар, надявам се, да те убедих вече колко струва обещанието на един пияница. Ти само донеси парите. Стой колкото дълго искаш. Моят дом е и твой. Тръгвам. До сряда, Ит. — Надигна се от старата казармена кушетка, отхвърли зад нея юргана и излезе с боксьорска походка, без да вдигне ципа на дюкяна си.
Останах известно време загледан как свещта се стича в мазната паничка. Всичко казано от него бе вярно; с едно изключение, и аз тъкмо на него бях заложил. Не се бе променил чак толкова много. Някъде там, сред развалините, беше Дани Тейлър. Не си представях как може да ампутира Дани от себе си. Обичах Дани и бях готов да… да направя онова, което каза. Чух го да се отдалечава, пеейки с ясен, висок фалцет:
След като постоях известно време сам, духнах пламъка и се запътих към къщи по главната улица. Уили още не бе успял да заспи в полицейската кола.
— Ти напоследък съвсем си го ударил на скитня, а, Ит?
— Нали знаеш как стават тия работи.
— Да, де. Пролет. Буйна младежка кръв.
Заварих Мери да спи усмихната, но когато се пъхнах до нея тя насмалко да се пробуди. Усещах страданието — едно ледено, убийствено страдание — направо със стомаха си. Мери се извърна по хълбок и ме придърпа към своето топло, ухаещо на трева тяло, а аз тъкмо от това имах нужда. Съзнавах, че страданието ще поутихне, но точно в този момент се нуждаех от нея. Не съм сигурен дали тя се бе пробудила напълно, но дори и насън усети нуждата ми.
По-късно бе съвсем будна и каза:
— Много ли си гладен?
— Да, Хелън.
— Какво искаш?
— Сандвич… не, два сандвича с лук и ръжен хляб.
— Ще трябва и аз да изям един, че да не ми миришеш.
— Не ти ли се яде?
— Яде ми се.
Зашляпа надолу по стъпалата и след малко се върна със сандвичите, картонена кутия с мляко и две чаши. Сандвичите се оказаха доста люти.
— Пожар, Мери — засвистях.
— Ще ти мине, като го преглътнеш.
34
Шотландска народна песен, описваща бягството на принц Чарлз Едуард Стюарт (Bonnie Prince Charlie, 1720–1788), претендент за трона на Англия, Шотландия и Ирландия, през морето до остров Скай след поражението му от англичаните в битката за Кулодън през 1746 г. — Б.пр.