Зимата на нашето недоволство

— Не я продавай, Дани. Скъп имот е. И Бейкър го знае. Той няма да купи нещо, ако стойността му не е висока.

— Кое му е ценното?

— Намира се на единственото близко място, което е достатъчно равно за летище.

— Разбирам.

— Ако устискаш, ще можеш да започнеш живота отново — твоя живот, Дани. Не го изпускай. Ще се излекуваш, а когато излезеш, ще имаш и скътани пари за домашно гнездо.

— Но ще съм останал без гнездо. Що не взема да го продам и да изкъркам парите — „Щом клонът се счупи, люлката ще полети, а заедно с нея — и бебето ти.“ Изпя го с писклив глас, после се изсмя. — Ти ли искаш да го купиш това място, Ит? За това ли си дошъл?

— Единственото, което искам, е ти да си добре.

— Много съм си добре, ако искаш да знаеш.

— Чакай да ти обясня, Дани. Ако беше бездомник, щяха да те оставят да правиш каквото си искаш. Но ти притежаваш нещо, за което копнее една група далновидни граждани.

— „Тейлър Медоу“. А аз няма да им я дам. И аз съм далновиден. — Изгледа любовно бутилката.

— Дани, нали ти казах? Друго подходящо място за летище няма. То е с най-ключовото разположение. Ако не се сдобият с него, ще трябва да заравняват хълмовете — нещо, което финансово не им е по силите.

— Значи съм ги хванал за ин-яните и мога да им ги извивам колкото си искам.

— Забравяш най-важното, Дани. Собственикът на имот е ценно нещо. Вече чух да се говори, че ще е най-добре да те настанят в дом, където ще ти бъдат осигурени всички необходими грижи.

— Няма да посмеят.

— И още как! При това — с най-праведни чувства. Процедурата ти е известна. Съдията — познаваш го — ще издаде решение, че си неспособен да управляваш имот. Ще ти назначи попечител — отсега се досещам кой ще е той. Всичко това, разбира се, ще струва луди пари и естествено, ще се наложи да продадат имота ти, за да посрещнат разходите, и познай кой купувач ще е най-пръв.

Очите му блестяха; слушаше ме със зяпнала уста. В един миг отклони поглед.

— Искаш да ме наплашиш, Ит. Но не си улучил момента. Хвани ме рано сутрин, когато ми е студено, а светът е зелен бълвоч. Сега, в този момент, силата ми е десет бала благодарение на ей тая тук бутилка. — Размаха я като меч, а очите му станаха тесни процепи на светлината на свещта. — Казах ли ти, Ит? Май вече ти казах: пияницата притежава една особена, зла интелигентност.

— Аз пък ти казах какво те чака.

— Не споря с теб. Знам, че е така. Изложи аргумента си. Но вместо да ме уплашиш, възбуди у мен дяволчето. Ако някой си мисли, че един пияница е безпомощен, значи е луд. Пияницата е едно изключително специално средство със специални възможности. Мога да им се опълча и в момента точно такова желание изпитвам.

— Браво, моето момче! Точно това исках да чуя.

Прицели се в мен, използвайки гърлото на шишето с уиски за мушка.