Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Марси, умна жена - учителка в много добро средно училище в Ню Йорк, - подобно на повечето жени била мислила много за любовта. Знаела, че дори в брака, ако правиш прекалено много, за да угодиш на другия, той ще ти върти номера и ти винаги ще си на негова територия, Понякога е добре да заемеш позиция и да го накараш той да дойде при теб - просто за да има равновесие.
Обърнала се и погледнала към вратата на спалнята - дала си сметка, че е направила толкова много, за да възстанови психичното здраве на мъжа си, че равновесието е сериозно нарушено. Може би щяло да е по-добре да го остави да излезе от дълбоката килия, която си е изградил, и да тръгне отново към нея?
Когато се събудил след седем часа подпомаган с медикаменти сън, Бен решил, че е попаднал в нечий друг живот. Това не била спалнята, която споделяли с Марси, не била стаята, в която затворил очи предната вечер. Да - вратите и прозорците си били на същите места, но всички вещи, които я индивидуализирали, които я превръщали в негово и на Марси пространство, били изчезнали.
Нямало снимки, нямало картини, нямало разхвърляни по пода неща. Нямало го телевизора и дори килимът, който и двамата толкова обичали, бил изчезнал като по чудо. Освен леглото и оборудването за физиотерапията... нямало нищо. Доколкото виждал, намирал се в бяла стая в края на вселената.
Объркан, той станал от леглото и с куцане, заради надробеното бедро, отишъл до вратата. Отворил я и видял една паралелна реалност.
Жена му била в кухнята, допивала си кафето. Брадли я гледал мълчаливо - през двайсетте години, откакто били заедно, ставала все по-красива в очите му. Била висока и слаба, семплата прическа подчертавала формата на лицето ѝ, което сякаш казвало, че тя като че ли не се интересува особено от външния си вид. Това, разбира се, е единственият начин да се отнесеш към такъв дар и я правело да изглежда още по-привлекателна.
Както я гледал в дома, който двамата обичали, в гърлото му заседнала ужасна буца. Зачудил се дали не му показва от какво се е отказал и че всъщност така и не е излязъл от онази сграда и вече е мъртвец.
Тогава Марси го погледнала и му се усмихнала. Брадли изпитал облекчение - бил почти сигурен, че хората, които виждат покойник на прага, не се държат така. Поне не и Марси, която не си падала по Хелоуин и мразела гробища.
За първи път от месеци духът на Марси полетял - новата стратегия най-малкото го била накарала да отиде до вратата на килията си и да погледне навън.
- Отивам на работа. Ще се върна за вечеря - казала му.
- На работа? - попитал той и опитал да асимилира идеята - не била ходила на работа, откакто го ранили.
Тя не му отговорила - ако искал да получи отговори, трябвало да се потруди за тях. Дояла препечената филийка, взела малкия термос кафе за път, махнала му за довиждане и излязла.
След момент тишина, неспособен да поддържа дълго тежестта върху ранения си крак, Брадли направил единственото, което смятал за смислено - напуснал паралелния свят и се върнал в бялата стая.
Легнал на леглото и колкото и да се опитвал, не можел да си представи ясно какво се случва - особено с толкова много психоактивни вещества в тялото му. В тишината, останал сам в разпадащата се сутрин, решил, че единственото смислено нещо, което може да направи, е да престане да ги взема. Решението било опасно, но много важно - най-малкото защото поемал отговорност за собственото си изцеление.
Онази вечер Марси не му приготвила вечеря - заварила го унесен в неспокоен сън и го оставила да спи. Вместо поднос с храна сложила до леглото му нова книга, с твърди корици, с надеждата, че след като няма какво друго да прави, в края на краищата ще я разлисти. Идеята ѝ дошла сутринта и веднага след училище тя се отбила в една книжарница близо до Кристофър Стрийт. Казвала се „Зодиак“, но нямала нищо общо с астрологията - името идвало от един сериен убиец от Северна Калифорния, чиито деяния бяха довели до появата на маниакален издателски бизнес.
Марси никога не била влизала в „Зодиак“ - знаела за книжарницата от Бен, - така че останала силно изненадана, когато се качила по стълбите и влязла в пространство, голямо колкото склад, натъпкано с безброй книги за престъпления, криминология и разследвания от цял свят. Обяснила на застаряващия собственик зад бюрото какво търси - нещо техническо, с факти, което да заинтригува професионалист.
Собственикът бил висок един и деветдесет и приличал повече на дървосекач, отколкото на книжар. Бивш профайлър от ФБР, той се разгънал бавно от стола и я повел покрай рафтове, отрупани с прах, до ред книги и списания, означени като „Нови издания". Някои от тях вероятно били на по четирийсет години. От малък кашон на пода, наскоро получен от издателя, извадил книга с цвят на телешка кожа, голяма колкото тухла.