Търсенето на скритата истина
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712930
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:
МАХАЙ СЕ ОТ ГЛАВАТА МИ!
Забих нокти в ръката на Бароне и извиках.
Той се бореше е мен. Съпротивляваше се. Беше ме изблъскал от тялото на принцесата, беше ме изхвърлил, търкаляйки се от спомена за двора на Фае.
Бях на ръба на ума му, замаяна от неочакваното изхвърляне.
Стегнах се, изковах се в снаряд от чиста воля и стрелях обратно към блокадата, която беше вдигнал. НЕ СЪМ СВЪРШИЛА ОЩЕ!
Рикоширах в гладка черна стена и разбрах веднага, че беше непробиваема. Той беше по-силен от мен. Не можех да мина през нея. Щях да се забивам до смърт в нея, ако опитах.
Но не бях готова да призная поражението си. Впрегнах скоростта на този рикошет като бумеранг, направих последни настройки в курса и обърнах встрани.
Каквото и да имаше зад тази стена, щеше да остане скрито, но аз можех да получа нещо друго. Знаех, че мога.
И внезапно отново бях там, стоях...
В двора на Фае, гледах надолу към принцесата...
Баронс тръшна стена пред мен. Но не достатъчно бързо.
Аз профучах през нея.
Той тръшна още една стена, но не я укрепи достатъчно бързо. Съборих я.
Кучката беше мъртва.
Той тръшна още една стена. Твърде малка, твърде късно.
Аз я пръснах на парчета.
Всички Фае в двора на кралицата пищяха, бягаха от страх за живота си, защото немислимото се беше случило.
Един от техния вид беше спрял да съществува.
Една от техните беше убита.
От мен/Баронс/нас.
Задушавах се, пръсках слюнка, опитвах се отчаяно да дишам и осъзнах с ужас, че не лицето Баронс/Мак се задушаваше. Беше моето
тяло.
Отдръпнах се, отскубнах се, препънах се назад, откъснах се от ума на Баронс. Не беше лесно да се разплетем.
Ръката му беше на гърлото ми.
Моята - на неговото.
- Какво, мамка му? - избухна В'лане. Беше най-човешкото изречение, което някога го бях чувала да изрича. Той ни беше наблюдавал, но нямаше представа какво се беше случило.
Нашата битка беше скрита.
С Баронс се взряхме един в друг.
Пуснахме гърлата си едновременно.
Аз отстъпих назад.
Той не. Но пък и не бях очаквала да го направи.
- Наистина можеш да убиеш В'лане! - възкликнах. - Затова не те оставя да го приближиш. Можеш да го убиеш. Как?
Баронс не каза нищо. Никога не го бях виждала толкова неподвижен, мълчалив.
Завъртях се към В'лане.
- Как? - настоях. Треперех. Баронс можеше да убие Фае. Нищо чудно, че Сенките го оставяха на мира. - Той разполагаше ли с копието или меча? - но знаех в костите си, че не беше нито едно от тези оръжия. Стената, която беше хвърлил, беше скрила отговора. Каквото и оръжие да беше използвал, не беше от тези, които знаех.
В'лане не каза нищо.
- Какво има той срещу теб? - извиках вбесена.
- Решавай, госпожице Лейн! - каза Баронс зад мен.
- Избирай! - съгласи се В'лане.
- Вървете в ада и двамата! Нов свят. Нови правила. Нова аз. Не ми се обаждайте! Аз ще ви повикам.
- За да ме повикаш, ще ти трябва отново моето име - каза В'лане.
- За да може да ме предаде отново, когато ми трябва?
- То се провали само през краткия период, когато цялата магия беше спряла. В такъв момент е невъзможно да се поддържа. Даррок няма да опита отново. Той няма нужда да го прави. Постигна целта си.
- Ще си помисля - казах. И щях. Всички оръжия. Добре.
Нещо изтрака на пода до краката ми. Беше мобилен телефон.
Не се обърнах.
- За какво е това? Няма кули, не помниш ли? - подиграх се.
- Работи - каза Баронс. Той направи тежка пауза, за да подчертае своя последен удар. - Винаги е работил.
Спрях да дишам. Това, което казваше той, не беше възможно. Завъртях се, загледах се в очите му.
- Електричеството беше спряло! Обаждането ми до Дани беше прекъснато. Така и не възстановиха обхвата! - знаех. Бях проверявала цяла нощ.
Той се придвижи към мен толкова бързо, че не го видях да приближава и нямах възможност да реагирам. Тялото му беше притиснато към моето, устните му бяха върху ухото ми.
Облегнах се на него и вдишах. Не можах да се спра.
Той прошепна:
- Маловерница. Не за АУ.
Това беше номерът, който беше настроил на телефона ми и който значеше Ако умираш.
- Но ти дори не опита.
Езикът му докосна ухото ми. После той изчезна.
Тринайсет
Седях на ръба на дивана и разтривах очите си. Имах огромна нужда от сън, но хранех малко илюзии, че ще мога да поспя.