Търсенето на скритата истина

Да плячкосам магазин за боя за коса и комплект за маникюр!

Планирах да грабна и още дрехи, докато бях там. Независимо дали трябваше да бъде така, или не, хората реагираха по-добре на приличния външен вид и той ги мотивираше за определено поведение. Един добре поддържан, привлекателен лидер беше много по-влиятелен отколкото един размъкнат.

Направих трета колона: дългосрочни важни цели, които се надявах да бъдат постигнати в скоро време, защото светът ни се променяше драстично бързо. Това бяха критичните. Те трябваше да се случат.

Да разбера как да задържа Шинсар Дъб!

Загризах върха на молива. После какво? По време на първата ми среща с В'лане той ми беше дал ясно да разбера, че според него има само една възможност, че има само още един, на когото Книгата може да се довери.

Да занеса Шинсар Дъб на Сийли кралицата, за да може тя да възстанови Песента на Сътворението, за да изгради отново стените и да затвори отново Ънсийли?

Тази част от плана ме тревожеше. Не беше в кръвта ми да се доверявам на Фае, но не бях залята от алтернативи. Можех да се побъркам от колебания какво да правя с Шинсар Дъб, след като я взема. Реших да се фокусирам върху една възможност. Да взема Книгата, а после да реша каква да е следващата стъпка.

Задрасках последния параграф и написах друг:

Да изритам шебаните им Фае задници от нашия свят!

Този ми хареса. Подчертах го три пъти.

„Маловерница... дори не се опита.“

Трепнах, затворих дневника, затворих и очите си. След като Баронс си беше тръгнал, се опитвах да не мисля за последния му коментар. През изминалите двайсет и четири часа, докато кръстосвах половин Ирландия, превъртах в ума си събитията от Хелоуин. Отдавах се на безполезни упражнения, измъчвах се във връзка с всички избори, които можех да съм направила онази нощ и които щяха да дадат различен резултат.

После Баронс си беше тръгнал и беше изстрелял истинския „убиец" към мен: бях имала средство да се свържа с него през цялото време точно там, в раницата ми.

Отворих очи, извадих телефона и превъртях трите номера, които бяха вкарани в паметта, когато ми го беше дал. Натиснах първия -номера на Баронс. Знаех, че няма да звънне. Звънна и ме стресна.

Затворих бързо.

Моят позвъни.

Вдигнах, изръмжах на Бароне: „Само изпробвам“ и незабавно затворих. Как, за Бога, работеха тези мобилни телефони? Дали отново имаше връзка в определени райони?

Скрих номера си и набрах телефона на родителите си, за да не разберат, че съм аз, запазвайки си правото да затворя, ако вдигнат, защото не мога да се насиля да говоря. Не се свързах. Опитах е „Тухларната", където бях барманка. Нямаше връзка. Опитах десетина други номера без успех. Очевидно Баронс имаше някакво специално обслужване.

Превъртях до АНМСМ и натиснах.

- Мак! - изръмжа мъжки глас.

- Само изпробвам - казах и затворих.

Превъртях до АУ.

Телефонът ми иззвъня. Беше АНМСМ. Вдигнах.

- На твое място не бих - каза Риодан.

- Не би какво?

- Да изпробвам третия.