Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
Просто още една Мистерия на Мега О’Мали! Градът е пълен с тях.
Оставям следи из цял Дъблин. Моят начин да кажа „аз бях тук!“ Маркирам го от години, откакто Ро започна да ме праща сама да върша разни задачи за нея. Придържах се към дребни неща, като да извивам скулптори пред музея съвсем леко, така че аз да знам, че са били различни, но никой друг да не забележи. Откакто стените паднаха, вече няма значение. Забивам неща в стени и в камък, пренареждам парчета чакъл, за да изписвам МЕГА, налагам стълбове в изкривени букви за „Дани“, „Опасна“ и „Пич“.
Влагам малко напереност в походката си.
Суперсила – това съм аз.
Мръщя се.
– Тъпи шебани шебаняци! – мърморя.
Хормони – това съм аз. В една минута горе, в следващата – долу. Настроенията ми се сменят с бързината, с която летят краката ми. В една минута нямам търпение да порасна и да правя секс. В следващата мразя хората, а мъжете са хора. И пич!... не е ли спермата най-гадното нещо, което сте виждали? Ъгх! Кой иска някой пич да му пръска сополи в устата?
Сама съм вече няколко дни и е суууупееер! Никой не ми казва какво да правя. Няма да си лягам. Никой не ми казва какво да мисля. Сега сме само аз и сянката ми. А ние с нея сме яки пичове. Кой не би искал да е на мое място?
Все пак... безпокоя се за тъпите овце в манастира.
Мамка му, не, не се безпокоя! Ако не искат да си извадят главите от задниците, не е мой проблем!
Жалко, че някои не искат да ме вземат насериозно. Ще трябва да им разбъркам света, за да ме видят.
Ходих до „Честър“ отново.
Нужни бяха седем от хлъзгавите тъпаци, за да ме задържат отвън този път. Не спрях да им казвам, че трябва да говоря с Ри-О, щот мисля, че той им е водач, когато Баронс не е наоколо.
А Баронс не е наоколо.
Търсих го навсякъде снощи, след като очите ми бяха омърсени от Мак, която разменяше мръсотийки с лорд Гадняр.
Пич, какво беше това? Тя би могла да има В’лане или Баронс! Кой иска да разменя слюнка с ядач на Ънсийли? Особено с този, който причини цялата шебана каша? Къде беше отишла за толкова дълго? Какво е станало с нея?
Не ме пуснаха в „Честър“. Отново, мамка му! Не съм достатъчно стара. Не е като да искам да пия или нещо. Това е отрова! Само исках да им кажа.
Най-накрая им казах да кажат на Ри-О, че според мен Мак е в беда. Кисне с Даррок. Двама принцове ги охраняват.
Мисля, че ù е промил мозъка или нещо. Трябва да си я върна пак. Исках някой да ме покрива, докато ги очиствам. Нямам моите шийте-овце зад мен. Откакто напуснах манастира, аз съм Персона нон пълзяща. А пълзенето е единствения начин да получиш нещо от Ро и нейното стадо. Дори Джо не иска да напусне манастира. Каза, че е твърде късно за Мак.
Тук трябваше да се появи Ри-О. Казах на глупаците му, че ще очистя лорд Гадняр тази нощ и те могат да помогнат, ако искат.
Или не.
Не ми трябва никой. Не на мен.
Мега е на ход! По-бърза от вятъра! Прескача високи сгради с един отскок!
Пич!
Ззззууум!
Изучавам се в огледалото с хладно безпристрастие. Усмивка извива устните на жената, която ме гледа отсреща.
Шинсар Дъб ме посети снощи. Напомни ми за своята смазваща сила, почерпи ме с хапка от своя садизъм. Но аз далеч не съм сплашена от нея. По-решена съм отвсякога.
Тя трябва да бъде спряна, а този, който знае как да го извърши най-бързо, седи в съседната стая и се смее на нещо, което един от пазачите му е казал.
Толкова много хора умряха заради него. А той се смее. Сега осъзнавам, че Даррок винаги е бил по-опасен от Малуш.
Малуш изглеждаше ужасен и се държеше като чудовище, но рядко убиваше хората от обкръжението си или от почитателите си.
Даррок е привлекателен, чаровен, нежен и може да организира изтребването на три милиарда души без да му трепне окото, без да изгуби дори грам от този чар. Веднага след масово убийство той може да ми се усмихне и да ми каже колко много е бил влюбен в сестра ми и да ми показва снимки, от които се вижда колко много са се „забавлявали“ заедно. После да убие още три милиарда, ако сложи ръка на Книгата?
На какво ли би бил способен, ако се слее с нея? Би ли спрял пред нещо? Дали не ме използва така безпристрастно, както аз се опитвам да го използвам, и дали не смята да ме убие в мига, в който получи каквото иска?
Вкопчени сме в смъртоносна битка. Това е война, в която аз ще направя всичко, за да спечеля.