Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
— Чуваш ли? — извика Марвин. — Избягал е!
Фрост направи усилие и се овладя.
— Не може да бъде!
— Вратата е отворена и моторницата я няма! — повтори Марвин.
За да спечели време да помисли, Фрост мина покрай него и затича към пристанището.
Мозъкът му работеше светкавично, докато тичаше натам. Дали Сука го беше чул, като казваше на Амандо и на Марвин, че той (Сука) е вътрешният човек и, след като беше видял вратата на пристанището отворена, беше решил да офейка? Не можеше да има друго обяснение. Факт беше, че е избягал! Фрост усети внезапно облекчение. Не беше извършил убийство! Но на свобода Сука можеше да бъде опасен. Трябваше да съобщи на Силк!
Стигна до пристанището и видя колко лесно можеше човек да отиде до лодките, без да докосва вратата или оградата.
Все още стоеше там и трескаво мислеше, когато Марвин се присъедини към него.
— Изключих тока — каза Марвин и затвори вратата. — Как, по дяволите, е успял да отвори вратата, без да бъде убит?
— Предполагам, че трябва да ни е подслушвал, докато разговаряхме — отвърна Фрост. — Като глупак включих напрежението чак когато ти отиде да се преоблечеш. Трябва да е избягал през тези няколко минути. Изобщо не помислих да го проверя, след като ти излезе. Заключих се вътре и толкова.
Марвин го погледна с безпокойство.
— Гранди страшно ще се зарадва на това, Майк. Трябваше да включиш напрежението, докато разговаряхме.
— И на теб ще ти се зарадва — извика Фрост. — Трябваше да си тук, вместо да си с детето си на лунапарк.
— О, хайде, Майк. Ти си шефът. Ти ми каза да вървя.
— О’кей, о’кей. В края на краищата какво значение има? И двамата ще си загубим работата.
— Предполагам. Виж какво, Майк, имам приятели в полицейското управление. Какво ще кажеш да помоля Лепски да хване Сука? Мога да му обясня, че липсват някакви ценности и…
— Няма как — отряза Фрост. — Няма да предприемаме нищо, преди да пристигне Гранди. Както и да е, сега със сигурност знаем, че Сука е вътрешният човек. Смятам да си потърся нещо за ядене. Какво ще речеш да отидеш до къщичката му и да видиш дали си е взел дрехи?
— Добре.
Фрост остави Марвин и забърза обратно към стаята на охраната. Заключи вратата, която водеше към вилата, и грабна телефонната слушалка. Набра номера на „Асо Пика“.
Обади се Ъмни.
— Сука е избягал с моторницата — каза бързо Фрост. — На кърмата на лодката има голямо С. Намерете го и се разправете с него.
— Ще го направим — отвърна Ъмни и затвори.
Тогава Фрост се качи до стаята на Амандо, отвори вратата и влезе. Амандо лежеше в леглото, лицето му беше пепеляво. Отвори очи и погледна безизразно Фрост.
— Много съм болен — измърмори той. — Сърцето ми… Извикайте лекар.
Фрост се вгледа в него. Преструваше ли се? Реши, че не е така, но едва ли можеше да му пука по-малко за Амандо.
— Когато пристигне Гранди, ще ти трябва нещо повече от лекар — отвърна той и излезе от стаята.
Намери в хладилника в кухнята малко студено месо и си направи два сандвича, после се върна в стаята на охраната.
Докато ядеше втория сандвич, Марвин се върна.
— Дъртия Смрадливец е зле — рече Фрост. — Имал е сърдечен пристъп.
— Да върви по дяволите — отвърна Марвин. — Виж какво намерих в къщата на Сука. — Сложи малка кутийка на бюрото. Чудесен микрофон за подслушване.
Фрост отвори кутийката и погледна черното копче. Микрофонът беше достатъчно мощен, за да запише разговор от доста голямо разстояние. Погледна празното гнездо, което му подсказа, че е имало и втори микрофон.
— Ето как е чул разговора ни — рече Марвин. — Хващам се на бас, че вторият микрофон е някъде тук.
Фрост грабна телефона и го откачи. Вторият микрофон беше поставен в основата му. Завъртя се към Марвин.
— В къщата му имаше ли касетофон?
— Да, но нямаше касета. Проверих.
Фрост махна микрофона и го прибра при другия. Осъзна мигновено опасността на това откритие.
— Още едно доказателство за Гранди — каза той, като се опита гласът му да звучи както обикновено.
— Ей, Майк! — Марвин сочеше към стойката за оръжията. — Липсва един 38-калибров!
Фрост погледна натам. Трябваше да има четири 38-калиброви полицейски специални пистолета, закачени на поставката: бяха обаче само три.