Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
— Ще се погрижа за тях — рече Ъмни и подаде багажа на Гоубъл.
— Къде отиваме? — попита Джина.
— Уредили сме всичко, мис Гранди — отвърна Ъмни. — Нека ви помогна.
Тя погледна надолу към лодката, после приближи и се притисна към него.
— Не искам да падна.
Ъмни усети как пръстите й се плъзгат по тялото му.
Тя отново изхихика.
— Бива си те — рече.
Вдигна я на ръце и я сложи в лодката, която Гоубъл държеше в стабилно положение.
Какво, по дяволите, става тук? — помисли си той, но допирът на пръстите й го възбуди.
Скочи до нея, включи мотора и се отдели от пристанището.
Джина огледа Гоубъл в полумрака. Пръстите й докоснаха охраненото му рамо и тя се отдръпна.
— Ядеш прекалено много — каза, след което се присъедини към Ъмни.
Ъмни се изсмя, когато тя седна до него и се притисна към тялото му.
В 7.30 Фрост, който не беше мигнал, облече униформата си. Беше се избръснал внимателно, беше взел душ, но поглеждайки лицето си в огледалото, докато се бръснеше, беше видял, че то е изопнато и под очите му има тъмни кръгове. Изчака да стане 7.50, излезе от къщичката и се насочи към стаята на охраната. Знаеше, че точно в осем Сука щеше да донесе таблите със закуската. Щеше да почука на вратата и да се отдалечи.
Фрост влезе в стаята.
Марвин лежеше отпуснато в креслото, хъркайки и дишайки тежко.
Фрост си изигра ролята. Повдигна Марвин, разтърси го, после го остави да се свлече обратно в креслото и точно в този момент на вратата се почука.
Сука!
Фрост се стегна и отвори вратата.
Сука се отдалечаваше.
— Сука! — извика Фрост. — Марвин е болен или нещо такова. Ела го виж!
Сука спря, обърна се да погледне Фрост, после мина покрай него и влезе в стаята. Наведе се над Марвин, разтърси го и вдигна поглед. Лицето му беше безизразно.
— Под наркотик е.
Като продължаваше все така да играе ролята си, Фрост се завъртя и погледна аларменото табло.
— Оградата е била неутрализирана! — извика той. — Провери за мис Гранди! Аз отивам при Амандо. Къде мога да го намеря?
— Аз ще го направя — отвърна Сука и затича бързо по стълбите.
Фрост стоеше в подножието на стълбите и чакаше. Погледна часовника си. Часът беше 8.05. След още пет минути Силк щеше да се обади по телефона.
Сука се появи в горната част на стълбите.
— Мис Джина я няма! Мистър Амандо е също дрогиран!
— Претърси къщата! — нареди Фрост. — Увери се, че не е тук!
Докато Сука слизаше по стълбите, телефонът в стаята на охраната започна да звъни.
— Стой! — рече Фрост. Направи знак на Сука. — Може да имаме неприятности. Искам да чуеш и ти. Използвай деривата!
Когато Сука взе другата слушалка, Фрост вдигна телефона.
— Да?
— Кажи на Гранди, че това е отвличане. — Фрост предположи, че Силк говори през носна кърпа, но гласът му пак звучеше страховито. — Дъщеря му е при нас. Утре по същото време ще се обадим отново. Кажи му: никакви ченгета — и линията прекъсна.
Когато Фрост остави слушалката, той погледна към Сука, който го гледаше втренчено.
— Може да е блъф — каза. — Провери къщата. Трябва да сме сигурни, че не е някъде наоколо.
— Не е блъф — отвърна Сука, а малките му черни очи гледаха уплашено. — По-добре се обади на мистър Гранди.
Фрост вдигна телефона и се обади на пазача при бариерата на имението. Обясни му, че никой не трябва да напуска имението, а когато персоналът дойде, да им каже да си вземат свободен ден.
— Никой да не излиза без мое разрешение — повтори.
— Неприятности ли имате? — попита пазачът.
— Нищо, с което да не можем да се справим — отряза го Фрост. — Само следвай инструкциите ми. — Затвори и като видя, че Сука все още се суети на прага, му махна да върви.
— Провери къщата!
Изчака Сука да се отдалечи, извади от джобчето на ризата си телефонния номер в Ню Йорк, който Гранди му беше дал, и набра цифрите. Докато чакаше да го свържат, Марвин изстена, после бавно се изправи в стола си. Притисна ръце към очите си.
От Ню Йорк някакъв глас се обади: „Резиденцията на мистър Гранди.“
Фрост можеше да си представи важния черен иконом от другата страна на линията.
— Трябва да говоря с мистър Гранди — каза Фрост. — Предайте му, че се обажда Фрост от вила „Орхидея“. Спешно е.
— Да, сър.
Последва дълга пауза.
Марвин поклати глава, после погледна към Фрост с блестящи очи.