Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
— Какво става, по дяволите? — измърмори той.
Фрост му махна да замълчи, когато Гранди се обади.
— Какво има, Фрост? — Рязката нотка в гласа му беше вледеняваща.
— Мис Гранди е била отвлечена, сър — отвърна Фрост. — Съобщението за откупа ще бъде предадено тук утре по същото време. Казаха да няма полицаи.
Настъпи кратка пауза, после Гранди рече:
— Не предприемай нищо, преди да дойда. Ще съм там след осем часа — и затвори.
— Отвлечена? — Марвин се изправи неуверено на крака, олюля се и отново седна.
— Бил си упоен — каза Фрост, излезе във фоайето, взе от таблите със закуската голяма кана кафе и чаша и се върна в стаята.
Марвин изпи кафето, остави чашата, прокара ръка по лицето са и се втренчи във Фрост.
— Момичето е било отвлечено?
— Ъхъ. Похитителите току-що се обадиха. Забраних персоналът да влиза в имението и наредих още на пазача да не пуска никого да излиза. Току-що разговарях с Гранди. Заповяда да не предприемаме нищо, преди той да пристигне, което ще стане след осем часа. Смятам да поогледам наоколо. Искам да видя дали са извели някоя от лодките.
— Отвлечена? Но как? — Марвин поклати глава, затвори очи, после ги отвори и се изправи неуверено на крака. — Кога?
— Амандо също е бил упоен. След малко се връщам — и Фрост излезе от стаята. Отиде бързо до пристанището. Вратата към пристанището зееше отворена. Запита са какво ли правеше Джина в този момент: вероятно се хилеше глупаво от вълнение.
Като остави вратата както си беше, той се разходи из имението. Когато се върна във вилата, вече беше 9.15.
Намери Марвин и Амандо в стаята на охраната. Зарадва се, че Амандо изглеждаше страшно изплашен. Беше пребледнял и трепереше. Фрост беше сигурен, че когато Гранди пристигнеше, щеше да одере кожата на Амандо.
— Няма я — каза той. — Лодките са си на мястото. Мистър Гранди ще пристигне около 16.00. — Седна и махна на другите двама също да седнат. — Аз отговарям и на мен ще ми отрежат главата. — Говореше с твърдия си полицейски глас. — И двамата сте били упоени. Как е могло да стане това? — Погледна към Амандо.
— Аз… аз не знам.
— Тогава по-добре започни да мислиш! — излая Фрост. — Да си пил нещо снощи?
— Всяка вечер пия по чаша мляко. Сука ми я донася.
Фрост погледна Марвин.
— Ние пихме бира, но аз отворих кутиите. Онази супа! Имаше ли странен вкус?
Марвин вече се беше възстановил. Гледаше замислено Фрост.
— Вкусът й беше чудесен.
— Но би могло да е пуснато нещо в нея, нали?
— Тогава защо в твоята супа не е имало нищо?
Внимавай, помисли си Фрост, това копеле е обучено ченге.
— Така виждам нещата аз — отвърна. — Както казах и на мистър Гранди, за да бъде отвлечена дъщеря му, трябва да има вътрешен човек, който да неутрализира оградата. В имението има четирима души: мистър Амандо, ти, аз и Сука. Вие двамата сте били упоени, защото сте били във вилата. Аз не съм бил упоен, защото съм бил в къщата си и не бих могъл да дойда дотук, за да неутрализирам оградата, без да ме нападнат кучетата. Нали?
Очите на Марвин се присвиха.
— Предполагам, че е така. Сука, а?
— Не би могъл да е друг. — Фрост погледна Амандо. — Не мислиш ли и ти същото?
— Да… да — отвърна той с треперещ глас. — Никога не съм вярвал на Сука. — Изправи се неуверено на крака. — Чувствам се зле. Трябва да си почина, преди мистър Гранди да пристигне. Ще бъда в стаята си — и тръгна залитайки навън.
— За него това е краят — отбеляза Фрост, когато вратата се затвори.
— Хайде да докараме жълтото копеле тук и да го опечем на шиш! — каза Марвин.
— Не! Няма да предприемаме нищо, преди да пристигне Гранди. Такива бяха заповедите му. Веднага щом той дойде, ще разкъсаме Сука на парчета.
— Значи ще си седим осем дяволски часа и няма да правим нищо?
— Това трябва да правя аз, но ти официално не си дежурен. Иди и поспи.
Марвин си сипа още кафе.
— Не мога да спя. — Отпи и въздъхна. — Хм! Детето ще остане разочаровано. Обещах му да го заведа на лунапарк. По-добре да се обадя на мисис Уошингтън и да й кажа, че няма да отида.
— Защо? Защо ще разочароваш детето? Гранди няма да пристигне преди 16.00. Можеш да бъдеш поне шест часа с детето си. Отиди, виж се с него и се върни тук преди 14.00. Защо не?
Марвин се поколеба, после лицето му светна.
— Никога не съм нарушавал обещанията, които съм му давал… никога досега. Мислиш ли, че всичко ще е наред, Майк?