Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
— Естествено. Аз само трябва да стоя и да броя мухите. Няма да започнем да действаме, преди Гранди да пристигне. Нямаш проблеми.
— Е, щом си сигурен, тогава ще вървя.
— Ще се обадя на пазача да те пусне. Приятно прекарване с детето. — Фрост взе слушалката и нареди на пазача да пусне Марвин да излезе, а после на връщане и да влезе, след което додаде. — Мистър Гранди ще пристигне към 16.00. Пусни го и затвори.
След около двадесет минути видя как Марвин потегли с колата.
При последната им среща Фрост беше споделил със Силк идеята си да направи Сука изкупителна жертва и Силк я беше одобрил. После Фрост му беше казал какво смята да прави по-нататък и Силк пак беше одобрил.
— Един японец по-малко — голяма работа — беше рекъл Фрост.
Стана и отиде до вратата, която водеше към вилата. Повиши глас и извика:
— Сука! Ей, Сука.
Остави вратата отворена, върна се до бюрото и седна.
След известно време Сука се появи на прага.
— Искам да отидеш до пристанището веднага — каза Фрост. — Когато проверявах имението, открих, че вратата към пристанището е отворена. Забравих да я затворя. Трябва да стоя до телефона. Би ли отишъл да я затвориш?
Сука кимна.
Фрост стана и натисна бутона, с който се неутрализираше оградата.
— Токът е изключен — рече той, като се опитваше гласът му да звучи спокойно. — Тръгвай.
Сука кимна и се отдалечи бързо.
Фрост си даваше сметка, че сърцето му бие лудешки. Никога не беше убивал човек, но какво значеше един японец по-малко?
Пое си дълбоко дъх и натисна червения бутон, с който се пускаше токът по оградата. В момента, в който Сука докоснеше вратата, щеше да бъде мъртъв.
Глава седма
Точно в 14.00 Джек Марвин влезе в стаята на охраната.
— Здрасти, Майк! Нещо особено?
От дългото чакане Фрост беше изнервен. Сука не се беше върнал, което означаваше, че е мъртъв.
Това беше единственото, което можеше да направи, беше си казал Фрост. След като трябваше Сука да е изкупителната жертва, щеше да е прекалено опасно да го остави да живее. На моменти му се искаше да отиде до пристанището, но ако Амандо дойдеше в стаята и откриеше, че го няма, това щеше да хвърли съмнение върху историята, която смяташе да поддържа.
Смяташе да каже на Гранди, че веднага е заподозрял Сука и че е взел предпазни мерки, за да не може той да се измъкне от имението. Беше наредил на пазачите да не пускат никого да излиза и беше пуснал тока по оградата. Очевидно Сука беше изпаднал в паника и беше решил да избяга с една от лодките, забравяйки, че оградата е с електричество, и така е загинал. Щеше да се наложи да извикат полицията, но Фрост чувстваше, че ще може да се справи с тях. Смъртта на Сука щеше да бъде представена като нещастен случай.
Марвин беше човекът, който трябваше да намери тялото.
— Нищо — отвърна Фрост, — но съм дяволски гладен. Ти яде ли?
Марвин се усмихна.
— Ядох хотдог и сладолед с хлапето. Защо не каза на Сука да ти донесе нещо?
— Реших да изчакам да се върнеш. Бъди така добър да му кажеш да приготви нещо набързо.
— Добре.
Бяха изминали повече от десет минути, когато Марвин се втурна в стаята на охраната. Изглеждаше разтревожен.
— Няма и следа от него. Проверих в къщичката му. — Втренчено се вгледа във Фрост. — Мислиш ли, че може да е избягал?
— Не би могъл — отвърна неспокойно Фрост. — Някъде из имението е. Потърси го, Джек. Трябва да стоя при телефона. Внимавай! Оградата е с електричество. Не я докосвай.
— О’кей — отвърна Марвин и бързо излезе.
Фрост отиде до хладилника и извади кутия бира. Изпи я бавно. След няколко минути Марвин щеше да намери тялото на Сука. Допи бирата, запали цигара, после отиде до вратата и погледна към пътечката, която водеше към пристанището. Минутите течаха, после видя Марвин да се задава по пътеката. Паниката върху лицето му накара сърцето на Фрост да забие лудо. Значи Сука беше мъртъв! Фрост усети как по гърба му премина ледена тръпка. Беше убил човек!
Марвин викаше нещо, докато тичаше, но Фрост не успя да чуе какво.
— Какво става, по дяволите? — възкликна той и тръгна да пресрещне Марвин.
— Избягал е! — избърбори Марвин, спирайки. — Вратата към пристанището е отворена и моторницата я няма!
Фрост се почувства така, сякаш железен юмрук го беше ударил под сърцето. Стоеше неподвижен и по цялото му тяло преминаваха ледени тръпки, докато гледаше Марвин.