Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
— Време е за вечеря — рече Фрост и отиде до вратата. Внесе двата подноса.
Когато започнаха да се хранят, Марвин каза:
— Дневната смяна е лесна работа, Майк. Всичко, което трябва да правиш, е да се разхождаш наоколо и да се преструваш на зает. Дъртия Смрадливец ще те наблюдава. Стой настрана от Джина. Не разговаряй с нея. И не спирай да се разхождаш.
— Разбира се. — Фрост привърши с яденето и бутна стола си назад. — Смятам да си легна рано. Ще се видим утре в осем… О’кей?
Марвин му се усмихна.
— Не закъснявай. Искам да поспя няколко часа. Трябва да взема сина си по обед.
— Ще съм тук — отвърна Фрост и се запъти към къщичката си. Нави будилника си за 1.00, после съблече униформата си, изтегна се на леглото и загаси лампите, но не заспа.
Часовете минаваха бавно. Девет — десет — единадесет — полунощ. Той седна нетърпеливо в леглото и запали лампата. Още три часа! Усети, че се изпотява. Измъкна се от леглото и взе студен душ. Какво ли правеше Джина? Тя не преставаше да го тревожи. Докато се бършеше с кърпата, усети напрежение. Ами ако й гръмнеха бушоните? Спомни си, че Марвин беше казал: тя е пълно куку. Направи гримаса и вдигна рамене. Сега вече нищо не можеше да стори. Оставаше му да се надява.
Сложи си спортен панталон и черна риза, после изгаси лампите и седна до прозореца. Забеляза едно от кучетата да минава. Седеше и от време на време поглеждаше часовника си. Стрелките стигнаха до 2.00 и отминаха, а той седеше неподвижен. В този момент, ако можеше да се разчита на Силк, Марвин трябваше вече да е извън строя. Амандо също трябваше да е отстранен. Изтри потта от лицето си с опакото на ръката. Ами ако Джина беше заспала? Нямаше какво друго да нрави, освен да чака.
Така че той зачака. После, когато стрелките на часовника му стигнаха три часа, се изправи. Ако Джина не беше проявила малодушие, в момента трябваше да излиза от спалнята си и да се отправя надолу по стълбите към стаята на охраната. Първо щеше да натисне бутона, който задействаше подсвиркването за кучетата. Щяха да минат около десет минути, докато кучетата се приберяха в дворчето си.
Фрост застана до прозореца, сърцето му биеше лудо, устата му беше пресъхнала. След десет безкрайни минути той извади пистолета си от кобура и излезе навън в горещата, влажна нощ.
Тръгна бавно, предпазливо и тихо към стаята на охраната, очите му трескаво се взираха в мрака наоколо. Беше готов да стреля, ако някое от кучетата се нахвърлеше отгоре му. Стигна до стаята без произшествия.
Пое си дълбоко въздух и с облекчение отвори вратата и се вмъкна вътре.
Стаята беше осветена. Слабите светлини на мониторите хвърляха квадратни отблясъци върху пода. Марвин лежеше отпуснат в един от столовете.
Фрост му хвърли бърз поглед, после се насочи към аларменото табло. Червеният бутон, с който се прибираха кучетата, беше включен, другият, който неутрализираше оградата, също беше задействан.
Значи го беше запомнила и го беше направила!
Фрост се приведе над Марвин, погледна го внимателно и кимна. Таблетката си беше свършила работата!
Стоеше неподвижен и мислеше за Джина, която вече трябва да беше стигнала до пристанището. Щеше да намери лодката, която я чакаше.
Изтри потта от лицето си.
Първата част от операцията беше приключила!
Ъмни караше моторната лодка към пристанището на Гранди. Гоубъл седеше на носа. Часът беше 3.17. Лагуната тънеше в мрак.
— Малко по-надясно — каза Гоубъл. — Карай дяволски бавно.
Ъмни изключи мотора и лодката се понесе сама.
Двамата мъже бяха напрегнати. Силк ги беше оставил те да свършат работата.
— Вземете я и я докарайте тук — беше заповядал.
Гоубъл включи мощния фенер, който държеше в ръката си.
— Ето я. Да вървим.
Лодката тръгна бързо напред, когато Ъмни, увеличи скоростта. Като продължаваха да осветяват пристанището — с фенера, двамата мъже виждаха Джина да стои на брега.
Когато лодката се приближи, тя им махна.
— Здравейте! — възкликна тя. — Вие ли сте приятелите на Майк?
— Точно така, мис Гранди — отвърна Ъмни. Силк го беше предупредил да се държи с нея като с VIP — Изчакайте за момент.
Оставяйки Гоубъл да се погрижи за лодката, той се изкачи до нея на пристана.
— Някакви проблеми, мис Гранди?
Тя изхихика.
— Абсолютно супер. Взех си някои неща.
До нея имаше голям куфар и туристически сак.