Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Върнах се обратно при дясната страна и при белезите, които дълбаеха до средата на бедрото. Ближех, целувах и ги захапвах леко, докато той не извика. След това направих същото и с другото му бедро, спускайки се надолу, докато не облизах задната страна на коляното му и той не започна да стене.
Гласът на Жан-Клод се чу почти задавен.
- Ma petite, моля те.
Погледнах нагоре, а върхът на езика ми продължаваше да танцува леко върху извивката на коляното на Ашър. Очите на Ашър бяха почти извъртени навътре в главата му. Чрез спомените на Жан-Клод знаех неща, които само любовник можеше да знае, например факта, че Ашър обожаваше да му ближат свивките на коленете.
- Какво „моля те"? - не разбрах.
- Моля те довършии.
Знаех за какво говори той. Изпълзях обратно, докато отново не застанах между краката им.
Синята коприна беше опъната силно и този път това бе много еротично. Плъзнах пръсти върху коприната и ръцете на Ашър се отвориха нетърпеливо, за да плъзнат плата надолу по бедрата му. Издърпах коприната по бедрата, но не внимавах особено, защото се взирах в това, което се бе разкрило.
От бедрата към слабините му се спускаха белези, като бели червеи, замръзнали под кожата, но спираха на няколко сантиметра от слабините, и той лежеше дебел, и дълъг, и изправен, и идеален.
Имах объркано видение на белязаната му плът, и той бе деформиран, не можеше да еректира напълно, извит на една страна и неможещ да функционира. Трябваше да разтърся глава, за да се отърва от спомена. Срещнах погледа на
Жан-Клод.
Никога не го бях виждала толкова изгубен, шокиран, удивен. Никога не бях виждала толкова различни емоции да пробягват през лицето му. Най-накрая бе хванат между смях и сълзи.
- Mon ami, какво...?
- Едва преди няколко години се появи лекар, който мислеше, че повечето белези са в препуциума, и наистина бяха.
Жан-Клод облегна главата си на рамото на Ашър, изгубен в тази златиста коса, и се разрида и заплака.
- През цялото време... през цялото време си мислех, че вината е моя, че си унищожен, и тя беше моя.
Ашър се пресегна и погали косата на Жан-Клод.
- Никога не е била твоя, mon ami. Ако беше с нас, когато бяхме пленени, щяха да направят и на теб това, което направиха на мен, а това нямаше да мога да понеса. Ако ти не бе свободен, за да освободиш мен, сега щях да съм мъртъв, заедно с Джулиана.
Те се прегръщаха и плакаха, и се смяха, и се лекуваха, а аз внезапно станах излишна,
коленичила на леглото по бельо. И за пръв път нямах ни най-малко против.
13
Жан-Клод освободи ardeur когато оставаше по-малко от час, преди двамата да умрат. Не исках да се озова в капан под някого, когато това станеше. Но ardeur беше възпиран подълго, отколкото някога съм го правила, и сега бе като природна сила, сякаш над нас се разрази буря, отнесе дрехите на Жан-Клод и това, което беше останало от моите.
Поех Ашър в устата си и разучавах неговата перфектност, открих тънък белег, който се спускаше по скротума му. Засмуках с уста ръба на белега и това накара Ашър да извика над мен.
По-скоро шансът, отколкото планирането, бе поставил Жан-Клод под мен, в мен, а Ашър беше зад гърба ми, тежестта му се блъскаше и в двама ни, но без да има отвор, за който да претендира. Или поне такъв, какъвто бях склонна да споделя. Можех да усетя дължината на
Ашър, притисната към гърба ми. Всеки път когато Жан-Клод се тласкаше навътре в мен,
Ашър се притискаше към гърба ми, вклинен между двете части на дупето ми.
Двамата бяха като идеално ехо един на друг. Когато единият мръднеше, и другият мърдаше. Докато някъде насред всичко това, аз не започнах да умолявам, Ашър да влезе в мен, да ме вземе.
Гласът на Жан-Клод дойде сякаш бе на голямо разстояние.
- Non, mon chardonneret*, не сме я подготвили. Никога не го е правила преди.
(*chardonneret - щиглец)
Смътно осъзнах какво бях поискала и бях щастлива, че някой можеше да разсъждава достатъчно добре, за да ми попречи да позволя на друг да ме нарани. Но част от мен бе гневна, ardeur искаше Ашър да влезе, искаше да го погълне.