Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Наистина, защо? – попита Иневера, преди някой от по-възрастните мъже да успее да отговори. Тя се усмихна. – Вие, мъжете, спорите така, сякаш изборът зависи от вас, но Избавителят даде шарум’тингите на мен и аз ще реша кого да приема и кого не.
Намръщеното лице на Ашан контрастираше на облекчението, озарило аурата му; каквото и да бе решението му, то щеше да му създаде нови врагове.
– Умшала. – Иневера махна с ръка на своята сестра съпруга, дамаджи’тинга на канджин. – Предскажи им.
Очите им се разшириха. Предсказанията бяха изключително лични. Дама’тингите пазеха тайната на магията си, и с право. Но мъжете имаха нужда от напомняне, че тук не става дума само за политика. Трябваше да следват волята на Еверам, а не собствените си жалки потребности.
Жените коленичиха в полукръг около гадателната коприна на Умшала. Всичките имаха окървавени превръзки и дамаджи’тингата допря до раните заровете си, намокряйки ги с кръв за предсказанието.
Иневера намали светлината в залата. Не за да помогне на пророкуването, защото светлината от защитите не оказваше влияние върху заровете. По-скоро го направи, за да могат всички да видят характерното червеникаво сияние на хора, което пулсираше в унисон с молитвите на Умшала. Хипнотизирани, мъжете потрепваха при проблясъка на светлина всеки път когато тя хвърляше заровете.
Най-накрая Умшала седна на петите си. Обърна се към подиума и като пренебрегна Ашан, заговори на Иневера.
– Сторено е, дамаджа.
– И какво видя? – попита Иневера. – Може ли тези жени да излизат в нощта? Достойни ли са?
– Достойни са, дамаджа. – Умшала се обърна и посочи пребитата жена. – С изключение на тази. Илиджах вах Фахсту се поколебала при удара си и избягала от демона, като така станала причина за смъртта на Чабавах и нараняванията на няколко други. Убийството не е нейно.
Аурата на Илиджах побеля от ужас, но останалите жени се събраха около нея за подкрепа – дори жената, която имаше тежки рани от изгаряния. От съжаление Иневера ги остави за момент така, но не можеше да направи нищо. Заровете бяха казали думата си.
– Шест са издигнати – каза тя. – Изправете се, шарум’тинги. Илиджах вах Фахсту ще се върне при съпруга си.
Макар и жестоко, решението бе по-добро, отколкото ако беше оставила съдбата ѝ в ръцете на дамаджи Ичач, който най-вероятно щеше да нареди да я екзекутират публично за лъжесвидетелство пред трона.
Илиджах изпищя, когато Фахсту се приближи зад гърба ѝ, сграбчи косата ѝ в юмрук и я повлече към изхода. Виковете ѝ отекваха в стените, докато дамаджите наблюдаваха със студено задоволство.
Донеси ми ръката, с която я извлече навън, преди да е залязло слънцето – казаха Иневерините пръсти на Ашия.
Пръстите на Ашия отвърнаха с обичайния ѝ прикрит шепот:
Слушам и се подчинявам, дамаджа.
– Почакайте! – извика една от жените, като привлече вниманието на всички. – Като шарум’тинга искам да свидетелствам от името на Илиджах за престъпленията на Фахсту асу Фахсту ам’Ичан ам’Канджин.
Иневера махна с ръка и пазачите препречиха с копията си пътя на Фахсту. Илиджах беше освободена и двамата бяха върнати пред трона.
Дамаджи Ичач разпери ръце.
– В това ли се превърна дворът на андраха? Място, където неблагодарните жени да се оплакват от съпрузите си като клюкарещи перачки?
Неколцина от дамаджите кимнаха утвърдително, но дамаджи Кезан от джама, най-големият противник на Ичач, се усмихна широко.
– Със сигурност не – каза Кезан, – но племето ти създаде такава драма тук, че ние определено трябва да я видим докрай.
Ичач го изгледа с омраза, но останалите дамаджи, дори онези, които до момента го бяха подкрепяли, закимаха. Те може и да не бяха перачки, но дамаджите обичаха клюките колкото и всички останали.
– Говори – нареди Ашан.
– Аз съм Увона вах Хадда ам’Ичан ам’Канджин – каза жената, като използва пълно име за пръв път в живота си. – Илиджах ми е братовчедка. Вярно е, че тя избяга от алагая и не заслужава да излиза в нощта. Но нейният съпруг Фахсту асу Фахсту ам’Ичан ам’Канджин от години я принуждава да се продава на мъже, за да му носи пари за неговите коузи и зарове. Илиджах е почтена дъщеря на Еверам и първоначално му отказа, но Фахсту я преби толкова жестоко, че тя трябваше да остане дни наред в леглото си. Аз лично бях свидетелка на срама ѝ.