Том 5 (Исторически драми) [bg]

Крал Едуард53 имаше седмина сина

и ти си, братко Гонт, един от тях.

Вий бяхте седем съда, във които

се пазеше кръвта му, седем ствола,

покарали от неговия корен.

От тези съдове без течност някой

естествено остана, някой друг

отсякоха безжалостните парки54,

но моят Глостър, съд с кръвта на Едуард,

бе счупен и безценната му влага

разлята бе без жалост от ръката

на злобната Ненавист! Моят Томас,

разцъфнал ствол от корена на Едуард,

отсечен бе и сочната му шума

увехна, разпиляна по земята

от брадвата на грозното Убийство!

Вий имахте една и съща кръв

със него, Гонт, във същото легло,

калъп, матрица, лоно, във които

излят бе ти, и моят мъж излят бе,

и въпреки че дишаш и живееш,

и ти убит си в него; тъй че значи

съгласен си баща ти да умре,

доколкото търпиш смъртта на брат си,

в когото той живота си е влял.

Това не е търпение, Джон Гонт,

а отчаяние! Като оставяш

неотмъстена гибелта на брат си,

към себе си ти сам показваш пътя

на грозното Убийство. Туй, което

у простолюдието ний зовем

търпение, за знатните гърди

е подъл страх! Какво да кажа още?

Най-верен начин сам да се опазиш

е в туй да отмъстиш за моя Глостър!