Том 5 (Исторически драми) [bg]

МОУБРИ

По хладните ми думи не съдете

за моя жар. Не е туй женска свада —

плющенето на бързите езици

не ще реши въпроса между нас:

преди това ще трябва да изстине

кръвта на по-горещия. Но аз

все пак не съм чак толкоз търпелив,

че, стиснал устни, да не кажа нищо.

Възпира ме дълбоката ми почит

към вас, кралю, юздите да отпусна

на волната си реч, която бързо

би върнала в гръкляна на тогова —

и с двойна сила! — думата „предател“.

Но въпреки че има кралска кръв

и сродник е на моя господар,

аз предизвиквам го и го заплювам,

наричам го клеветник и страхливец

и бих доказал, че такъв е, в бой

с каквито ще предимства, ако трябва

до ледените Алпи да го гоня

или до друг необитаем кът,

където крак английски не е стъпвал;

а дотогаз тоз меч да защити

васалската ми вярност и лоялност:

заклевам се в надеждата си в рая,

той лъже от началото до края!