Том 5 (Исторически драми) [bg]

е празна като топка, а от туй, че

е ударът й силен!… Сбогом, Гонт,

прощавам се със теб, преди да почна —

когато горестта ни е голяма,

изливане докрай за нея няма!

Предай привет на брат ми, Едмънд Йорк!

Това е всичко май… Почакай, не,

макар и всичко, миг постой поне —

ще си припомня може би за нещо.

Кажи му… но какво?… Да ми гостува

във замъка ни Плеши55… Но с какво ли

ще го зарадват в него стаи голи,

безлюдни кухни, празни коридори,

в които всеки шепнешком говори;

с какви привети този дом вдовишки

ще срещне госта си освен с въздишки?

Затуй, когато поздравиш го ти,

недей го кани да ни посети!

Печал и скръб освен зад мойте двери

и другаде могъл би да намери,

а аз, на път към своя хладен склеп,

с очи в сълзи, сбогувам се със теб!