Сълзата на дявола [bg]

— Като центъра на оптически мерник — бе казал някакъв адвокат, когато Кенеди свидетелстваше пред една комисия на Конгреса.

Този метафоричен оптически мерник обаче можеше да се насочи и към самия кмет.

Разположеният на сто и шейсет квадратни километра град заплашваше да рухне, а Кенеди се стремеше с всички сили да предотврати това. Беше кореняк, същество от изчезващ вид — населението на града постоянно спадаше и от осемстотин хиляди бе намаляло на половин милион.

Като странен политически хибрид градът бе оставен на самоуправление едва през 1970 г. Оттогава кметът и тринайсетчленният Градски съвет водеха отчаяна борба да ограничат престъпността, образователната система да бъде ефективна, да се закърпят финансите и да се тушира междурасовото напрежение.

Имаше опасност Конгресът отново да се намеси и да вземе града под свое попечителство. Законодателите вече бяха отнели финансовите правомощия на кмета.

Джери Кенеди лично бе изпитал какво може да стане, ако градът продължи стремглавото си падение. През 1975 година, когато работеше като юрист за Окръжния училищен съвет, бе отишъл в парка Мол за Деня на братството — празника в името на междурасовото единство. Той бе сред стотиците ранени в избухналите сбивания на расова основа. Точно в този ден окончателно се отказа от плановете си да се премести във Вирджиния и да се кандидатира за Конгреса. Реши да стане кмет на столицата. С божията воля щеше да почисти това място.

За Кенеди разрешението бе ясно. Ключовата дума бе „образование“. Децата трябва да се привлекат в училищата и да се задържат там. Да получат знания. Да бъдат възпитани. Да повярват в ценностите на обществото.

Но да накараш децата да учат, не се оказа никак лесно. Това бе предизвикателството за Джералд Дейвид Кенеди.

Имаше идея как да задържи децата в училищата. Нарекоха го „Проект за бъдещето“.

През последната година Кенеди, подпомогнат от жена си, Джефрис и неколцина други близки сътрудници, преговаряше с Окръжната комисия към Конгреса за облагане фирмите на територията на Вашингтон с нов данък. Парите щяха да се събират във фонд, от който учениците да получават стипендии до завършване на средното си образование, стига да не употребяват наркотици и да не са съдени за углавни престъпления.

Така Кенеди успя да си навлече омразата на целия политически спектър. Либералите отхвърлиха идеята като потенциален източник на тежка корупция и обявиха задължителните прегледи за употреба на наркотици за нарушаване на човешките права. Консерваторите просто му се изсмяха. Фирмите, които трябваше да бъдат обложени, разбира се, нямаха собствено мнение. Веднага започнаха изнудванията — големите компании заплашваха да се изтеглят от Окръга и да спрат финансирането на предизборните кампании на Демократическата партия, имаше дори намеци за сексуално дискредитиране (за което нямаше никакви предпоставки — но я иди го обясни на медиите, след като са се докопали до някой неясен видеозапис на мъж и жена, влизащи в „Мотел шест“ или „Холидей ин“).