Засенчено слънце [bg]

Въздъхнал от безсилен яд, Ванахомен тръгна напред и спря, когато на пътя му се изпречи Пазител. Или Чирак-Пази-тел - младежът надали имаше годините за встъпване в Път на Служение. Очите на юношата едва се виждаха от качулката, но той въпреки това се вторачи в тях, и след един дълъг миг на мълчание младежът се отдръпна встрани с въздишка.

Приближил Ихо до коня на жената, той се пресегна и свали качулката и. Същата - Лечителя-момиче, на което бе попаднал в града. Тя го погледна в очите без страх - с това було на лицето сигурно и приличаше на всеки друг банбарец.

- Тръгвай с тях - нареди той на гуджаарейски, като посочи с глава мъжете. Тя трепна и очите и се изпълниха с панически страх. В един момент си помисли, че тя ще хукне да бяга. Но момичето пое дълбоко въздух и наложи върху лицето си маска на спокойствие, която щеше да е съвършена, ако не бе издайни-ческият блясък в погледа и. Тя кимна и се насочи към мъжете. Нейният другар, мъж над средната възраст с лъскави и прави почти като на северняк коси, изкриви лице в кисела гримаса срещу Ванахомен, но също тръгна, като гледаше да е близо до момичето.

- Да смятаме ли съюзът за сключен? - Бирникът говореше на Унте, а погледът му стрелкаше крадешком Ванахомен.

- Между гуджаарейския Хетава и Банбара в лицето на племето Юсир - да - отвърна Унте на гуджаарейски с много силен акцент. Ванахомен също кимна, спомнил си думите на Пазителя от срещата им в планината: „Съюзът трябва да се сключи с теб.“

Бирникът сведе глава.

- Тогава очакваме нападението. Удари ли часът, нашите воини и нашата магия ще ви помагат в предстоящата битка. Скоро ли ще бъде?

- Да - отвърна Ванахомен.

- Веднага след слънцестоенето - добави Унте, за голямо неудоволствие на Ванахомен.

- Останете в Нейния покой дотогава - каза Бирникът и кимна към Пазителите. Те се скупчиха послушно край него и шестимата поеха назад по пътя, по който бяха дошли. Унте направи отривист жест и конниците му отвориха път на делегацията от Хетава.

След като се загубиха зад хребета на най-отдалечения хълм, Унте се обърна към Ванахомен с въздишка:

- Е, свърши се.

- Все още предстои гласуването, Унте.

Банбарецът му хвърли пълен с изненада, развеселен поглед.

- Значи не предвкусваш с радост несъмнения успех там! Никога не бих повярвал, че си толкова неуверен в славното бъдеще.

- Уверен съм както винаги, Унте, но не бих могъл да предвидя настроенията на шестима племенни водачи. Ако не вземат решението, на което се надявам… - Погледна тревожно подир смаляващите се фигури на мъжете от Хетава.

Унте се усмихна.

- Е, остава ни да се надяваме, че ще го вземат. Този съюз ще помогне. Ще си ходим ли?

Кимнал в израз на съгласие, Ванахомен даде знак за потегляне към Мерик-рен-аферу с Лечителите по средата на колоната.