Шестата жертва [bg]

— Вие ми предоставихте копие от касетата, нали?

— Да, така е.

— Господин съдия, позволете ми да покажа копие на записа и да го представя като доказателство.

— Заповядайте, госпожице Кастеляно.

Дейвид Хейл пъхна диск в един от компютрите, лицата се обърнаха към големите телевизионни екрани в предната част на съдебната зала и всички загледаха аматьорския филм.

Първата част беше със спокоен следобед в залива, дълга панорама на околните забележителности, после камерата се спря на усмихнатия Джак Руни и неговата съпруга, като случайно и Алфред Бринкли беше попаднал в кадъра. Той седеше зад тях, втренчен във водата, и подръпваше космите на ръката си.

Втората част беше с разигралия се кошмар.

Юки се взираше в лицата на съдебните заседатели, докато в малката съдебна зала отекваха изстрели и крясъци.

Кадрите на двата екрана се залюляха, улавяйки шока по лицето на малкото момче в момента, когато бе простреляно, показаха как дребното му телце се олюля след изстрела, преди да се строполи върху тялото на майката.

Юки беше виждала филма много пъти и въпреки това изстрелите отекваха като удари в ушите й.

Червеното куче грешеше. Съдебните заседатели изглеждаха по всякакъв друг начин, но не и отегчени, станали свидетели на касапницата, защото да гледаш филма на Руни в залата беше различно от това да го видиш вкъщи.

Сега убиецът седеше само на няколко метра разстояние.

Някои от съдебните заседатели затулиха с шепа устата си и извърнаха очи, а по време на двата откъса всеки от тях се взря с ужас в Алфред Бринкли.

Бринкли не отвърна на погледите. Той седеше неподвижно и се наблюдаваше как очиства всички тези невинни хора.

— Нямам въпроси — заяви Мики Шърман и се обърна да пошепне нещо в ухото на Алфред Бринкли.

Съдията каза:

— Господин Руни, благодаря. Можете да се оттеглите.

Юки изчака Руни да извърши дългото завръщане до мястото си с тътренето и измятането на хълбока и каза:

— Обвинението призовава доктор Клеър Уошбърн.