Шестата жертва [bg]

— Стой настрана. Не пипай нищо.

— Знам. Няма.

— Ако някой има възражения, трябва да напуснеш. И искам да ми обещаеш, че няма да публикуваш и дума за причината за смъртта.

— Имаш думата ми — обеща тя и ме млясна.

Посочих празния ъгъл на стаята и Синди отиде там. Тя пребледня при вида на мъртвата на пода, но понеже беше една от многото в апартамент 5J, не я забелязаха.

— Тази ли е Синди? — попита Конклин, като вирна брадичка към мястото, където беше застанала тя.

— Да, тя е наш човек.

— Щом казваш.

Запознах Рич и Синди, междувременно тялото на Ирене Волковски бе завито в чаршафи и прибрано в чувал за трупове. Споделихме теориите си за престъплението, докато студеният вятър духаше из апартамента.

Казах на Конклин:

— Да предположим, че убиецът е някой, когото тя познава. Някой, който живее в сградата. Звъни той на вратата. Казва: „Здравей, Ирене. Не исках да те прекъсвам. Толкова прекрасно свириш.“

— Добре. А може да е бил и съпругът й — каза Конклин. — Прибира се по-рано, убива я и се омита. Може да е бил и приятел. Или някой, който я е ухажвал. Или някой непознат.

— Непознат? Надали — обади се Синди. — Аз не бих допуснала непознат в дома си, а ти?

— Добре, разбрах какво имаш предвид — каза Конклин. — Обаче все пак: тя седи на пианото, музиката заглушава шума от отварянето на вратата, а този хубав дебел килим поглъща шума от стъпки.

— Така е — съгласих се и аз.

— Нейната чанта ли е това? — попита Синди.

Лъскавата черна дамска чанта лежеше на един стол. Аз я отворих, извадих портфейла, показах на Конклин пачката двайсетачки и цяло тесте кредитни карти.

— Версия за обир не важи — казах аз.

— Аз присъствах, когато откриха едното от кучетата — спомена Синди и разказа накратко.

Рич поклати глава, косата му падна пред очите.

— Потенциален убиец психопат, който стига до… това? А тази прекомерност? От една страна, нахвърляне и разбиване на пианото. Обаче защо ще пуска и газта на всичко отгоре?

— Или е искал да е сигурен, че ще бъде намерена — казах аз. — Или пък е искал да е сигурен, че е мъртва.

Вперих поглед в Синди.

— Нито дума за това в „Кроникъл“.