Шестата жертва [bg]

Глава 72

Юки се изправи пред съда с чувството, че това е първият случай в живота й. Тя стисна ръбовете на катедрата, сети се как зад това чудо заставаше Лен и как то изглеждаше като статив за ноти пред него. А тя надничаше иззад него като ученичка.

Съдебните заседатели я загледаха с очакване.

Дали щеше да ги убеди във вината на подсъдимия?

Юки извика първия си свидетел, полицай Боби Коен, ветеран от полицията с петнайсетгодишен стаж, чийто маниер да излага фактите беше съвсем на място за тяхната стратегия.

Тя го накара да опише видяното на ферибота „Дел Норте“ — как е действал и така нататък, а когато приключи с разпита, Мики Шърман зададе единствения си въпрос към полицай Коен.

— Вие свидетел ли сте на случилото се?

— Не, не съм.

— Благодаря! Това беше всичко!

Юки си набеляза Коен с идеята, че макар да не е присъствал лично на случката, ще съумее да създаде необходимата нагласа у заседателите — ще им пресъздаде картината на случилото се нещастие, а върху тази картина тя щеше да надгражда.

Призова Бърнард Стрингър, пожарникаря, който беше видял как Бринкли застреля Андреа и Тони Канело. Стрингър пристъпи тежко към стола и преди да заеме мястото, се закле. Наближаваше трийсет години, типичен американец с открито лице и с вид на бейзболен играч.

Юки попита:

— Господин Стрингър, какво работите?

— Пожарникар съм в команда четиринайсет на Двайсет и шеста и „Гиъри“.

— Защо на първи ноември се качихте на ферибота „Дел Норте“?

— Аз съм неделен татко — каза той с усмивка, — децата ми обожават ферибота.

— Този ден случи ли се нещо необичайно?

— Да, станах свидетел на стрелбата на горната палуба.

— Стрелецът в съда ли се намира? — попита Юки.

— Да, тук е.