![Шестата жертва [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/9/shestata-zhertva-bg-download.jpg)
Шестата жертва [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
- Серия: Женски клуб „Убийства“ #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-646-8
- Переводчик: Десислава Спасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестата жертва [bg]». Краткое содержание книги:
С Конклин работехме по телефонните обаждания, свързани със случая „Ричи/Тайлър“, когато в следствения участък се появи Джейкъби и ни каза:
— Май имате нужда от разходка.
Петнайсет минути по-късно, към 19 часа, отбихме пред жилищна сграда близо до Трета и „Таунсенд“. Имаше три патрулни коли, две пожарникарски, а ванът на патоанатома беше пристигнал преди нас.
— Това е много странно, мястото ми е познато — казах на Конклин. — Приятелката ми Синди живее тук.
Опитах се да се свържа със Синди, но телефонът й даваше заето. Домашният не отговаряше.
Огледах се за нея, но я нямаше сред наемателите, които стояха на групички на тротоара и даваха показания пред униформените, а те обикаляха между тях и гледаха към тухлената фасада и износените завеси, които се вееха от прозореца на петия етаж.
Синди живееше на третия. Внезапно усетих облекчение, което обаче продължи съвсем кратко. Някой беше намерил за нужно да умре точно тук по никое време.
Портиерът, мъж на средна възраст с високо чело и къдрава посивяла коса, прихваната с лента, се разхождаше пред външната врата. Имаше вид на старо хипи, сякаш се беше появил директно от архива на революцията през 60-те. Съобщи ни, че се казва Джоузеф Бойд, по прякор Пинки, и че работи в „Блейкли Армс“ от три години.
— Госпожа Поршия Фокс, апартамент 5К — каза ни той. — Тя надушила миризмата на газ. Обади се преди около половин час. Да… — потвърди, като си погледна часовника.
— Вие ли викнахте пожарната?
— Да. Пристигнаха за около пет минути.
— Къде е жената, която се е обадила? Госпожа Фокс.
— Вероятно някъде отвън. Евакуирахме целия пети етаж. Видях я… госпожа Волковски. Ужасно е да видиш мъртъв някой познат.
— Сещате ли се за човек, който би искал да й причини зло? — попита Конклин.
— Не, беше малко чалната. Оплакваше се, че получавала чужди писма по пощата. Дразнеше се от драскотините по плочките, такива неща. Обаче за годините си старата беше кокетка.
— Господин Бойд, тук ли бяхте през целия ден?
— От осем часа сутринта.
— Имате ли камери за наблюдение? — попитах го аз.
— Наемателите имат видеодомофон да виждат кой звъни на външната врата.
— Какво има долу?
— Пералня, боклукчийски кофи и врата, която води към двора.
— Заключва ли се? — попита Конклин. — Има ли сигнална система?
— Преди имаше — каза Бойд. — Обаче след реконструкцията стана общо пространство, така че наемателите имат ключове.
— Ясно. Значи долу няма охранителна система — включих се аз. — Днес забелязали ли сте нещо, или някой съмнителен?
Смехът на Бойд беше почти истеричен.
— Дали съм забелязал някой съмнителен? В тази сграда? Това е първият ден от поне месец, в който не видях нищо подобно.
Глава 69
Униформеният полицай, който стоеше пред вратата на апартамент 5J, беше новак — полицай Мат Хартнет бе висок младеж и приличаше малко на Джими Смитс6. Над горната му устна беше избила пот, а лицето му с тъмни очи изглеждаше пребледняло.
— Жертвата е госпожа Ирене Волковски — каза Хартнет, като ми подаде бележника за регистрация. — За последен път е видяна жива в пералното помещение към единайсет часа. Съпругът й не се е прибрал от работа и все още не успяваме да се свържем с него. Партньорът ми и още един екип разпитват наемателите на улицата.
Аз кимнах, записах моето и на Конклин имена в бележника. Наведохме се под лентата, която беше опъната пред входа, и стигнахме до местопрестъплението, което вече гъмжеше от представители на отдела по местопрестъпленията, а настоящият главен съдебномедицински експерт правеше снимки на жертвата.
Стаята вонеше на газ.
Прозорците от двете страни бяха широко отворени, за да се проветри, от което в стаята беше по-студено, отколкото на улицата.
Починалата беше просната по гръб на пода с прегънати ръце и крака, в беззащитна поза и при самото нападение, и сега, при побутването и подхващането от страна на хората от екипа. Жената беше на видима възраст около шейсет години.
От тила й бе текла кръв. Виждах, че беше попила в изтъркания сив килим, петното се беше разляло до единия крак на пианото.
То беше унищожено.
Онова, което беше останало от клавишите, беше разпарчетосано и омазано в кръв. Клавишите бяха изскубнати, изпотрошени, разпръснати по пода, сякаш някой ги беше удрял с чук.
6
Джими Смитс — американски актьор, роден 1955 г., носител на награди „Еми“ и „Златен глобус“. — Б.пр.