Шестата жертва [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
- Серия: Женски клуб „Убийства“ #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-646-8
- Переводчик: Десислава Спасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестата жертва [bg]». Краткое содержание книги:
— Точно така, да.
— А дали бихте казали на съдебните заседатели защо бяхте в болница?
— Бях простреляна в гърдите.
— Човекът, който ви простреля, намира ли се в залата днес?
— Да, онова лайно ме простреля. Ето го там.
Шърман дори не си направи труда да се надигне от мястото си, само каза:
— Господин съдия, възразявам. Не съм сигурен къде в закона е упоменато това, но съм сигурен, че не е позволено на свидетелката да нарича клиента ми „лайно“.
Кикотите на публиката преляха из цялата зала и се чуха дори откъм съдебните заседатели, докато съдията не удари с чукчето с думите:
— Отнася се за всички, абсолютно за всички — и той се взря над очилата си в Клеър, — никакви подобни нарушения занапред. Не се намираме в комедиен театър, а при още някой изблик на публиката ще очистя залата. Госпожице Кастеляно, моля ви, дръжте под око свидетеля си. Това ви влиза в задълженията.
— Съжалявам, господин съдия. Разбирам. — Юки прочисти гърлото си: — Доктор Уошбърн, от какъв характер беше нараняването ви?
— Дупка в гръдния кош от куршум трийсет и осми калибър, който се заби в белия ми дроб и за малко да причини смъртта ми.
— Навярно е било доста плашещо и болезнено.
— Да, повече, отколкото мога да ви опиша.
— Съдебните заседатели видяха запис на стрелбата — рече Юки, а Клеър прочете в очите й съчувствие. — Бихте ли казали с какви думи се обърнахте към обвиняемия, преди да ви простреля?
— Казах му: „Добре, синко, стига толкова. Дай ми оръжието.“
— Какво се случи после?
— Той измънка нещо за моята вина, как аз трябвало да го спра. Следващото, което помня, е как санитарите ме изнесоха с носилка.
— Опитали сте се да го спрете, за да не простреля някой друг?
— Да.
— Други опитаха ли се да го спрат?
— Да, но той се прицели и стреля по всички нас. Пръсна мозъка на господин Нг направо на палубата.
— Благодаря, докторе. Свидетелят е ваш — каза Юки.
Глава 76
Мики Шърман познаваше Клеър Уошбърн от доста години, много я харесваше и се радваше, че е успяла да оцелее от премеждието си на „Дел Норте“.
Тя обаче беше опасна заплаха за клиента му.
— Доктор Уошбърн, каква професия упражнявате?
— Аз съм главен патоанатом в Сан Франциско.
— Не сте следовател, а сте лекар, нали така?
— Да.
— По време на специализацията ви били ли сте на обучение в учебни болници?
— Да.
— Били ли сте в психиатрично отделение?
— Да.
— Виждали ли сте там пациенти, които ходят с празен поглед, забит в пространството?
— Възразявам. Няма връзка със случая, господин съдия — каза Юки.
— Отхвърля се. Свидетелката може да отговори на въпроса.
— Наистина не си спомням пациентите от психиатричното отделение, господин Шърман. Всички пациенти, с които се занимавам сега, са забили празен поглед в пространството.
— Добре — отговори й Шърман с усмивка, поразходи се пред съдебните заседатели с ръце в джобовете, после се обърна отново към Клеър и попита:
— Е, доктор Уошбърн, имахте възможността да наблюдавате Бринкли, нали така?
— Много силно казано.
— Да или не, доктор Уошбърн!
— Да, „наблюдавах“ го на ферибота, виждам го и сега.
— Да поговорим за случилото се на ферибота. Току-що в показанията си споменахте, че клиентът ми казал нещо като „вината е твоя“, „трябваше да ме спреш“.
— Точно така.
— Стрелбата по ваша вина ли беше?
— Не.
— Какво е имал предвид Фред Бринкли според вас?
— Нямам никаква представа!
— Според вас господин Бринкли с ума си ли беше в този момент? Правеше ли разлика между приемливо и недопустимо?
— Не мога да кажа. Не съм психиатър.
— Той преднамерено ли се опита да ви убие?
— Бих казала, че да.
— Познава ли ви?
— Не, господине.
— Вие провокирахте ли го?
— Точно обратното.
— Значи признавате, че стрелбата е била безразборна, случайност поради неведоми причини?
— Предполагам.
— Предполагате? Никога преди не сте го виждали, а той ви е наговорил неща, които нямат никакъв смисъл. Видели сте го да убива четирима души, преди да се прицели във вас, нали? Няма ли една проста дума, която да описва някой, който действа по този начин? Тази дума не е ли „луд“?