Шестата жертва [bg]

— Свидетелствали сте, че сте обезоръжили господин Бринкли. Взели сте му оръжието, нали?

— Да.

— Същото оръжие, което е използвал, за да стреля?

— Да.

— А също така ви е донесъл писмено признание, нали? — Да.

— Значи, за да изясним всичко — каза Мики, — клиентът ми е чул призива ви по телевизията и го е интерпретирал като призив към самия него. Той е потърсил името ви в „Гугъл“ в библиотеката и е дошъл до вашия дом, сякаш вие така сте му заповядали. При това с оръжието, което е използвал, за да убие четирима души.

— Възразявам, господин съдия. Изказва се предположение — каза Юки.

— Ще го допусна, но моля ви, господин Шърман, насочете се към същината.

— Да, господин съдия — Мики дойде до мястото ми, взря се в мен с кафявите си очи с поглед, който казваше „имай ми доверие“.

— Ето какво се опитвам да изясня, сержант. Не сте ли съгласна, че за убиец да пази оръжието на престъплението и да го донесе в дома на инспектор от отдел „Убийства“ е не само необичайно, но и нечувано?

— Необичайно е, с това съм съгласна.

— Сержант, попитахте ли господин Бринкли защо е убил онези хора?

— Да.

— А какво ви каза той?

Искаше ми се да не отговарям на въпроса на Мики Шърман, но, разбира се, такава възможност не съществуваше.

— Каза, че го е направил, защото гласовете са му го наредили.

— Гласовете в главата му ли?

— Така разбрах от думите му.

Мики ми се усмихна, сякаш да каже: „О, да. Днес е чудесен ден за защитата!“

— Нямам повече въпроси. Благодаря много, Линдси.