![Дъщерите на Костотрошача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/9/dshcherite-na-kostotroshacha-bg-download.jpg)
Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
Не беше сигурен колко дълго ще отсъства, когато замине утре сутрин. Седмица, месец, може би повече. Знаеше само, че чакането скоро ще свърши. Подготовката на всяко място, караваната, пикапът, начинът, по който щеше да отвлече следващата си жертва…
Алвин преглътна последния залък от сандвича си с глътка мляко, изплакна чашата и се увери, че входната врата е заключена. След това обиколи тъмния апартамент и провери дали всичко е наред, преди да излезе през задната врата и да слезе в гаража.
Беше продал пикапа форд преди две години, когато бяха приписали стореното от него на Фил Суицър, който нямаше достатъчно мозък дори да изяде купа мюсли, без да олее брадичката си с мляко, камо ли да убие седем жени, без да им нарани кожата. Паркираният в момента в гаража пикап беше син, съвсем същия като онзи, който беше използвал преди. Трябваше да разберат, че бащата се е върнал, че им е отмъкнал дъщерята под носа. Нищо друго нямаше да изпрати посланието му толкова явно, колкото следите от гумите на пикапа и от ботушите му.
Час и четирийсет и пет минути бяха нужни на Алвин да стигне до покрайнините на града. Спря на паркинга пред един супермаркет на ъгъла на шосе 71 и Бий Кейв Роуд, полегна настрани и се опита да си почине.
Само че го изпълваше прекалено силно очакване и през следващите два часа по-скоро се бореше с предизвиканите от вълнението тръпки, отколкото спеше. Това конкретно пътуване беше само тренировка, но той приемаше тренировките изключително сериозно. Ако всичко минеше добре, утре щеше да се върне и да изпълни мисията безукорно. В армията беше научил някои неща, които сега се оказваха много полезни, а от тях най-важно беше планирането.
В шест часа влезе в магазина и купи два лимона, кутия готово суши и два литра нискоалкохолна бира „Мъг“.
Слънцето бавно потъваше зад хоризонта на запад и тъй като не му се чакаше още един час, Алвин запали форда и пое по шосе 71 към Саутуест Паркуей. Спря на булевард „Бартън Крийк“, целият настръхнал от приятно очакване.
А когато паркира пикапа и се промъкна на позиция близо до къщата, откъдето ясно се виждаше спалнята на момичето, целият беше плувнал в пот. Отдавна беше установил колко е противно да мажеш с лосион потна кожа — ставаше като рибешка. Затова извади кърпата, която си носеше в раницата, внимателно съблече ризата си, попи потта, втри малко лосион в поохладената си кожа, почувства се освежен и отново навлече ризата.
Вече можеше да се настани и да изчака до полунощ, преди да се приближи до прозореца и да надникне вътре.
Наблюдаваше къщата още откакто преди три седмици реши, че трябва да я отвлече. Фактът, че прокурорът Бъртън Уелш явно се беше заиграл с майката на Бетани, беше приятна изненада, която би могла да усложни плановете на Алвин, но само по много приятен начин.
А фактът, че още един човек се натискаше да й бъде баща, беше още по-покоряващ. Часът бе ударил. Това беше, усещаше го с мозъка на костите си.
Две неща вълнуваха Костотрошача повече, отколкото бе в състояние да опише с думи, всъщност три неща пораждаха тръпки по гръбнака му.
Умолителните викове на момиче за милост.
Лосион за тяло „Нокзима“.
Хрущенето на строшени кости под кожата.
15
— Добре. — Отец Хортънс се усмихна и отпи от чая си. Напомняше на Райън за Теви от „Цигуларят на покрива“3 — пълен мъж, неизменно облечен в черно и с гъста дълга брада, която обичаше да гали, докато размишляваше над живота. — Много добре, Райън. Мисля, че можем да определим това като пробив.
— Да, сър.
Последните два месеца вероятно бяха най-трудните в живота му — дълъг и тъмен тунел, в който единствената пътеводна светлинка бяха ежеседмичните посещения при отец Хортънс, който беше не само свещеник, а и лицензиран психиатър. Предвид доста необикновените обстоятелства, флотът се беше съгласил да предостави случая на Райън изцяло на отец Хортънс. Той имаше право и да препоръча дали Райън да продължи кариерата си във флота и как.
В очите на Райън Хортънс беше направо бог. Върховният кукловод. Което превръщаше самия него в марионетка.
— А губещите се промеждутъци?
Седяха в кафене на „Старбъкс“ на Юнивърсити Парк Драйв в Уейко, на три пресечки от апартамента, който Райън беше наел, след като се премести от мотела в Остин. Кафенето беше по идея на свещеника — по този начин извеждаше Райън от неговия мрачен свят и го пускаше в общия поток, както се изразяваше той.
3
Популярен мюзикъл по мотиви от разказите на Шолом Алейхем, игран на Бродуей рекордно дълго: от 1964 до 2009 г. Заглавието е заимствано от прочутата картина на Марк Шагал. — Бел.ред.