Без светлина [bg]

— Какво? — Грейвър го прекъсна при тази нередна процедура. — Всеки път?

— Знам, знам — кимна примиряващо Бъртъл. — Карах му се за това. Казах му, че е лудост да оставя този тип да му диктува свои условия за срещите, че нарушава основните правила за контакти с източници. Но Арт надушваше нещо голямо и твърдеше, че компромисът за срещите бил незначителен в сравнение с очакваната информация. Каза ми, че ще гледа да му угоди в това отношение. Не искаше да рискува онзи да охладнее от самото начало, ако настоява на нещо несъществено, според Арт, на този етап.

Бъртъл млъкна, приближи се до бюрото на Грейвър и взе чашата си с кафе. Отпи малко и се върна до прозореца. Грейвър не се възползва от тази пауза, за да заговори. Не искаше да разтоварва Бъртъл от напрежението или да му дава допълнително време, за да събере мислите си. Остави тишината да тегне.

Пъхнал свободната си ръка в джоба, Бъртъл наведе замислено глава и продължи.

— Още в самото начало Нийсън казал на Арт, че мрази Селдън. Било му е известно, че Арт ще търси някакъв основателен мотив и му дал един „искрен“ мотив. Били конкуренти в същия бизнес и Селдън веднъж го изиграл, и то здравата. Нийсън искал да го съсипе. — Той кимна към отворената папка пред Грейвър. — Можеш да видиш от отчетите за контактите, че е дал на Арт много сведения за бизнеса на Селдън, подробна информация, и е бил уверен, че Арт може да я потвърди. Знаел какво говори. Но никога не давал други имена, освен това на Селдън, нито веднъж не издал някакво местонахождение, за което Арт да може да се хване — на фермата например, никога не споменавал за връзки, от които да направим някакви изводи, никога… е, дявол да го вземе, никога не ни е давал нещо, което ние самите да раздвижим. Ако продължавахме все така, той щеше направо да ни заведе до мястото.

Грейвър прелисти няколко страници от папката пред себе си.

— А информацията по личното досие на осведомителя? Какво открихте при проверката там?

Бъртъл кимна, знаейки, че ще последва този въпрос, който явно не му беше никак по вкуса.

— Да, аз извърших това. — Мълчание. — Нищо не се потвърди.

— Нищо ли? — Грейвър беше искрено удивен. С всяко ново откровение случаят Селдън се оказваше все по-безжизнен.

— Нищо.

— Откога ти е известно това? — Гласът на Грейвър беше глух. Искаше тонът му да прозвучи хладно и не изкуствено, сякаш е преминал през фазата на тревогата към нещо по-сериозно.