Без светлина [bg]

— А Тислър не конфронтира ли източника с това?

— Да, след четири дни. Онзи тип само се изсмял. Казал, че сме работели по-бързо, отколкото предполагал.

— Какво стана после?

— Арт се почувствал в безизходица. Казал на мъжа, че не можем да работим с него. Казал му, че не е надежден, че не сме в състояние да си сътрудничим с него, защото трябва да имаме сигурни взаимоотношения, за да подготвим съответното разследване. Арт рискува и просто се отдръпна, което беше доста смело, имайки предвид колко много му се искаше да задейства този случай. Той се обзалагаше, че и онзи тип го желае също толкова много.

— А кога се случи това?

Бъртъл пресметна.

— Мисля, че преди десет дни.

— Тази среща е била четвъртата. Защо не е била отразена в досието? Няма отчет за нея.

Този въпрос беше неискрен. Грейвър прекрасно разбираше какво се беше случило, или би разбрал, ако всичко това действително беше станало. Въпреки формалните изисквания, в работната връзка между аналитици и детективи обикновено съществуваше взаимно съгласие да се пооблекчат правилата на играта. Това беше допустимо, особено когато се разработваше някой нов случай и детективът или аналитикът искаха да коткат някой неохотен сътрудник доста по-дълго, а всеки благоразумен началник би ги посъветвал да се откажат от него.

Такава беше и тази ситуация. Източникът на Тислър се е оказал надежден по отношение на доставената информация, но действителната му самоличност е била критичен въпрос и ако не е желаел да я разкрие, трудно би се оправдало неговото сътрудничество. Тислър и Бъртъл са искали повече време, за да го придумат. Това беше играта на котка и мишка, която всички бяха свикнали да играят. За да спечелят повече време, те се уговаряха да се правят, че последната среща изобщо не се е състояла.

Или поне такъв беше сценарият, който предлагаше Бъртъл въпреки нарастващото си отвращение към невероятната му лъжа, Грейвър беше силно впечатлен. Бъртъл беше просто страхотен. Ако наистина съчиняваше всичко това, за да прикрие несъществуващо разследване, в което Грейвър беше сигурен, тогава той измисляше дори и подтекст, за да може Грейвър да го открие, знаейки, че като опитен специалист, на Грейвър му е известно как всъщност „стават“ тия неща. Това беше измама в измамата, в една цялостна фалшификация. Грейвър постепенно започна да долавя истинската сложност в предателството на Бъртъл и за първи път усети, че нещо зловещо се прокрадва в тази история.

— Смятахме, че ще можем да оправим това — продължи Бъртъл. — Арт не искаше да попълва нов дневен отчет, според който пак е останал с празни ръце. Съгласих се. — Той погледна кафето и се отказа да го пие повече. Вероятно беше изстинало. — Арт изчака една седмица и наистина мъжът се обадил. Бил готов да го направи. Всичко. Заклел се. Трябваше да се срещнат в събота вечерта.