Без светлина [bg]

— Добре. Ако никой няма какво да добави, тогава ще напиша в резюмето, че след проверката си не сме открили нищо подозрително и смятаме да приложим тяхната преценка, че Тислър е умрял от самонанесен изстрел от пистолет, към досието му. Край на проучването.

Той пак погледна Бъртъл.

— Дийн, ще довършиш ли нещата с Пеги Тислър? Лара ще разбере точно кога семейството може да прибере тялото. Уговори се с нея, преди да излезеш. Тя ще се погрижи и за събирането на необходимата документация във връзка със заключението за самоубийство. Застрахователната компания на Тислър ще го поиска. А има и някои други неща… приготовления за погребална служба… или нещо такова.

Бъртъл кимна.

— Да, разбира се, ще го направя.

— Сега, следващото, което трябва да решим, е как най-добре да продължим с разследването Селдън.

Нещо бързо шавна в очите на Бъртъл.

— Изглежда беше доста потръгнало, и то бързо — каза Грейвър.

— Е, да — Бъртъл се поизправи на стола, опитвайки се да замаскира своето слисване. — Така беше. Но Арт… този път източникът му беше най-съществената част от случая. Всъщност е разполагал само с него.

— Добре, тогава става още по-наложително да се заемем веднага с този въпрос. Ти ли си заместник-ръководителя?

Бъртъл кимна, но като че ли колебливо.

— Така — рече Грейвър. — Бих искал Кейси да работи с тебе. Знам, че обикновено не го правим, но при тези обстоятелства предпочитам да не продължаваш случая сам. — Грейвър бе застанал твърде близо до Бъртъл. Нямаше представа как се е справил, дали невероятното напрежение, което чувстваше, не се е проявило под маската му. — Както изглежда, има вероятност случаят да се разрасне и мисля, че трябва да работите по него в екип. Смяташ ли, че онзи тип ще приеме?

Бъртъл неволно метна поглед към Нюман и после отново към Грейвър. Размърда се на стола.

— Боже мой, аз, ами, не зная, Маркъс. Той вече страда от параноя и на Арт се налагаше да го котка, да го придумва. Когато разбере, че Арт е мъртъв… просто не зная. Наистина не виждам как ще успеем.

Грейвър погледна Бъртъл и се поколеба, сякаш се опитваше да разбере какво точно цели той.

Бъртъл продължи с възможно най-невъзмутим вид.

— Този тип… доста време не вярваше, че ще можем да запазим самоличността му в тайна. Знам, тази тревога е нещо обикновено, но… той не е обикновен източник.

Последва кратко мълчание.

— Какво искаш да кажеш? — попита Грейвър, не съвсем сигурен дали тонът му изразява това, което възнамеряваше.