Без светлина [bg]

Усмихвайки се, Арнет подви единия крак под себе си и се облегна на дивана.

— Боже мой, душко, наистина се радвам да те видя — рече тя. — Казах на Мона, че идваш. Тя след малко ще дойде, ако, нямаш нищо против.

— Разбира се, много искам да я видя — каза Грейвър. Мона Исаза беше съдружничка на Арнет. Бяха се запознали в началото на седемдесетте години в Мексико сити и оттогава бяха все заедно. Тя живееше в една от съседните къщи.

— И така, как вървят нещата при теб? — попита усмихнатата Арнет, радвайки се на присъствието му там.

— Само работа — отвърна той и не добави нищо повече. Друг път я осведомяваше подробно за всекиго, но беше сигурен, че тя знае за скорошния му развод и той не виждаше смисъл да навлиза в това. Но ако беше споменал за близнаците, щеше да бъде неудобно да не засегне темата за Дор, затова той реши да не казва нищо за никого. — Както при всички.

— Кога ще се измъкнеш от тази служба? — попита тя. — Ако смятам правилно, това е двайсет и третата ти година в управлението… четиринайсет години в оня отвратителен разузнавателен хаос.

— Е, да, смятам да изкарам двайсет и пет. За по-добро осигуряване.

— Значи те устройва, така ли?

Грейвър сви рамене.

— Чувствата ми са смесени.

— О, дявол да го вземе, та нали винаги е така. Смесените чувства са най-малкото нещо. Всичко друго оставя някакви белези.

Грейвър кимна.

Тя го изгледа мълчаливо за миг и усмивката й се смекчи. Разбираше, че той не е в настроение да си бъбрят.

— Нещо ти тежи.

— Имам нужда от помощ.

— Добре.

— Неофициално.

— О?

— Не лично за мен, за отдела, но не искам друг да знае.

— О-о, о-о. Имате вътрешни проблеми.

— Мисля, че нещата са зле.

— Божичко.

— Искам да проследиш двайсет и четири часа Дийн Бъртъл и жена му.

Арнет опъна шия, очите й широко се разтвориха.

— Бъртъл? По дяволите!

На Грейвър му бе необходим почти час, за да й разкаже какво се бе случило през последните два дни. Разказа й всичко. Докато той говореше, тя стана и запали пръчица китайски тамян и я сложи отстрани. Димът от тамяна се изви в полумрака над тях. Навън птичките продължаваха да се надсвирват.