Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
— Затънах в тресавищата на бюрокрацията — отвърна Грейвър. — Загубих се в Тъмната долина.
Тя разбиращо се засмя. Уредбата на голямата стая беше ексцентрична, както и самата Арнет. От трите долепени къщи само нейната дневна беше напълно подновена и представляваше просторна стая с тежки колони от тиково дърво, подпиращи тавана там, където преди това е имало стени. Светлината идваше главно откъм непрекъснат корниз, обгръщащ стаята близо до тавана, който бе повдигнат и включваше мансардното помещение. Оттам струеше необичайно мека светлина, озарявайки цялата стая, сякаш тук имаше вечна зора. Осветлението бе допълнено от настолни лампи, пръснати между удобни кресла, дивани и малки масички, отрупани с книги. Мебелите и стените бяха украсени с платове и произведения на изкуството, донесени от Арнет от Югоизточна Азия и Латинска Америка през годините й на работа там. Сякаш влизаха в огромна шатра на номадско племе или в голямата обща сламена колиба в планинските райони на Южен Виетнам.
Арнет все още се усмихваше, когато покани Грейвър да седне и самата тя се настани на един диван. Зад нея на стената над главата й бяха закачени внушаващи страх остриета с дървени дръжки и с най-различна форма. Но това не бяха оръжия, а селскостопански сечива, използвани за отглеждането на ориз от местните племена в мрачната долина Дак Поко, където Арнет бе прекарала доста време в първите години на виетнамската война.
Тук-там около тях, като в музей, имаше стъклени шкафове с предколумбови мексикански статуетки от Веракрус, каменни маски в естествен размер и най-различна керамика. По други стени висяха ръчно тъкани материи от планините на Гватемала с ярките, пламтящи цветове на индианското въображение. Имаше черно-бели фотографии с тесни черни рамки, Арнет на един мост във Виена, Арнет и Мона в ресторант в Буенос Айрес и на маса в едно кафене в Монтевидео, трима непознати мъже, застанали пред входа на къщурка, заобиколена от трепетлики, едно куче с три крака и с панделка на врата някъде из Латинска Америка.
Усмихвайки се, Арнет подви единия крак под себе си и се облегна на дивана.
— Боже мой, душко, наистина се радвам да те видя — рече тя. — Казах на Мона, че идваш. Тя след малко ще дойде, ако, нямаш нищо против.
— Разбира се, много искам да я видя — каза Грейвър. Мона Исаза беше съдружничка на Арнет. Бяха се запознали в началото на седемдесетте години в Мексико сити и оттогава бяха все заедно. Тя живееше в една от съседните къщи.
— И така, как вървят нещата при теб? — попита усмихнатата Арнет, радвайки се на присъствието му там.
— Само работа — отвърна той и не добави нищо повече. Друг път я осведомяваше подробно за всекиго, но беше сигурен, че тя знае за скорошния му развод и той не виждаше смисъл да навлиза в това. Но ако беше споменал за близнаците, щеше да бъде неудобно да не засегне темата за Дор, затова той реши да не казва нищо за никого. — Както при всички.
— Кога ще се измъкнеш от тази служба? — попита тя. — Ако смятам правилно, това е двайсет и третата ти година в управлението… четиринайсет години в оня отвратителен разузнавателен хаос.
— Е, да, смятам да изкарам двайсет и пет. За по-добро осигуряване.
— Значи те устройва, така ли?
Грейвър сви рамене.
— Чувствата ми са смесени.
— О, дявол да го вземе, та нали винаги е така. Смесените чувства са най-малкото нещо. Всичко друго оставя някакви белези.
Грейвър кимна.
Тя го изгледа мълчаливо за миг и усмивката й се смекчи. Разбираше, че той не е в настроение да си бъбрят.
— Нещо ти тежи.
— Имам нужда от помощ.
— Добре.
— Неофициално.
— О?
— Не лично за мен, за отдела, но не искам друг да знае.
— О-о, о-о. Имате вътрешни проблеми.
— Мисля, че нещата са зле.
— Божичко.
— Искам да проследиш двайсет и четири часа Дийн Бъртъл и жена му.
Арнет опъна шия, очите й широко се разтвориха.
— Бъртъл? По дяволите!
На Грейвър му бе необходим почти час, за да й разкаже какво се бе случило през последните два дни. Разказа й всичко. Докато той говореше, тя стана и запали пръчица китайски тамян и я сложи отстрани. Димът от тамяна се изви в полумрака над тях. Навън птичките продължаваха да се надсвирват.