Без светлина [bg]

— Той обаждал ли се е на Арт тук?

— Да.

Грейвър се взираше в документите по случая Селдън пред себе си. Значи така. Бъртъл решително се бе ангажирал с линия на поведение, противопоставяща се на всичко, което, поне според Грейвър, би следвало да поддържа. Бъртъл се бе заел с измама, която не можеше да бъде разтълкувана. Ако изобщо е имал намерение да се измъкне от тази каша, той навярно знаеше, че сега е моментът и че Грейвър е най-добрият изход, за да се избави. Той би трябвало да го знае и все пак Бъртъл не се поколеба да прекрачи линията, която неизбежно щеше да ги раздели. За Грейвър това беше една мъчителна демонстрация на лицемерие. Той се чувстваше така, сякаш Бъртъл се бе приближил и го бе ударил под кръста.

— Добре — рече Грейвър, затваряйки папката. — Трябва да го обмисля. — Облегна се назад и погледна Бъртъл. — Не биваше да допуснеш да останеш с празни ръце — имам предвид със съвсем празни ръце.

Искаше да каже нещо съвършено друго, но всъщност това се очакваше от него. Докато седеше там и се взираше в човека, който бе за него като по-малък брат, едва се сдържа да не захвърли фалшивата маска и да спре този театър. Искаше му се да хване Бъртъл за раменете, да го раздруса и попита какво прави, за бога; как е могъл да стори това; какво, по дяволите, става с него.

Бъртъл кимаше с поглед встрани, преструвайки се, че смутено преглъща укора.

— Да, зная — каза той. — Всичко оплесках.

Изведнъж буря от чувства нападна Грейвър. Той се вбеси от представлението на Бъртъл, застанал пред него, целият обвит в лъжи, с които така добре се справяше, говореше така леко и изразително и — ако не бяха разкритията на Пола и Нюман — правдоподобно. Беше вбесен, че Бъртъл бе играл ролята на примерен служител повече от две години, докато в същото време е водел някаква странна игра, която Грейвър все още не разбираше. Беше възмутен от самия себе си, че е позволил то да се случи. Беше ужасен, че все още не са му известни мащабите на тази игра. Беше объркан и може би дори малко уплашен, че още не знае как да постъпи. И беше дълбоко засегнат от предателството.

— Пак ще говорим — успя накрая да каже, надявайки се, че лицето му не издава целия смут, който чувстваше. Бъртъл кимна и за миг на Грейвър му се стори, че той се колебае. Но повече не можеше да си позволи да се доверява на поведението на Бъртъл. Сякаш Дийн Бъртъл бе умрял точно там, пред очите му.

Бъртъл се наведе, вдигна папките от стола си и тръгна към вратата, но после спря и се обърна. Погледна Грейвър и се приближи малко до бюрото му.

— А, Маркъс. Ти… помниш ли, че по план трябваше да изляза в отпуск?

Грейвър го погледна смутено.

— Извинявай — рече той. — Бях забравил.

— Имаш ли нещо против, ако сега си използвам отпуска? При тези обстоятелства… аз… искрено казано, бих излязъл.