Колекционери на смърт [bg]

Кимнах.

Хари поклати глава:

— Обади се. Доколкото разбрах, Курвата и Ръката току-що са си тръгнали. Данбъри се е опитала да я разпитва. Право да ти кажа, Карс, госпожа Хъчинс ти е много сърдита.

— На мен ли? Защо?

— Знаеш ги какви са нахални репортерите. Онази говорела за теб така, все едно сте първи дружки. Карла е останала с впечатлението, че ти си й ги натресъл.

— Ще й дам да се разбере на тази Данбъри!

Известно време като разярен лъв обикалях общото помещение, после позвъних в Канал 14. Телефонистката дълбоко си пое въздух и изчурулика:

— Добре дошли в Канал 14, фаворит в новинарските емисии, член на „Кларити Броудкастинг Нетуърк“.

— Длъжна ли сте да го казвате при всяко позвъняване? — поинтересувах се.

— Да — кисело отвърна жената; личеше, че й е писнало от папагалското рецитиране.

— Аз съм детектив Карсън от полицията на Мобил. Ако обичате, свържете ме с Диди Данбъри.

— Съжалявам, сър. Госпожица Данбъри беше тук преди малко, но отново излезе. Ще я потърся по мобилния й телефон. — Тя превключи на изчакване, след няколко секунди отново чух гласа й: — Не отговаря, сър. Трудно е да се свържеш с нея, освен ако сама не пожелае.

— Тогава ми дайте Ръката.

— Моля?

— Операторът, с когото работи.

— А, Боргурт Зипински. — Тонът й беше на човек, който е помирисал развалена храна. — Ей сега ще ви свържа.

Въпреки обещанието й изминаха цели две минути, докато онзи вдигна телефона:

— Здраво, господин детектив. К’во става? — Гласът му звучеше така, сякаш току-що е бил смазан с грес.