![Колекционери на смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/0/kolekcioneri-na-smrt-bg-download.jpg)
Колекционери на смърт [bg]
- Автор: Керли Джек
- Серия: Карсън Райдър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 954-9395-23-5
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционери на смърт [bg]». Краткое содержание книги:
За миг се пренесох в миналото — бях в трети или в четвърти клас и тичах през полето, като размахвах саморъчно направена мрежа.
— Отначало събирах пеперуди.
Марсела се усмихна:
— О, почти всички го правим. Започваме с пеперуди. Най-любимите ми бяха онези, наречени „монарх“. Като малка намерих в един храст какавида. Приличаше на миниатюрно украшение — изящно и крехко. Взех я и я занесох у дома. Наблюдавах я ден след ден и разбрах, че по някакъв начин усеща какво ще се случи, а мъничкото й сърце тупти под зелената обвивка. Разбира се, после стана неизбежното — изтръгване от оковите, разперване на крила. Отлитане. През този ден се зарекох завинаги да съхраня този миг, да създам колекция от други. Още я пазя, господин Рансбърг. Искате ли да я видите?
— Поласкан съм от честта.
Тя се наведе, от едно чекмедже в големия шкаф извади кутия със стъклен капак, издуха праха и ми я подаде:
— Това, което виждате, е събирано в продължение на няколко години, ала всеки образец е съвършен. Най-важното е да се улучи точният момент.
Сведох поглед. В кутията имаше дванайсет какавиди, зелено-кафявите им обвивки, тънки като пергамент, бяха разкъсани. През процепите се подаваха пеперуди с крила, застинали в мига на разперването.
— Прекрасни са! — прошепнах.
Госпожа Бейнс деликатно се извърна, за да ми позволи да остана насаме с колекцията, после я прибра обратно в чекмеджето. Отново ме хвана под ръка и ме поведе към апартамента:
— Отдавна се занимавам с тази дейност, господин Рансбърг. Притежавам някои красиви вещи, невероятни и магически предмети. Ако ми позволите, ще бъда ваша наставница.
Зяпнах, все едно бях съкрушен от щедростта й.
— Ще ви бъда безкрайно признателен, госпожо Бейнс. Не знам как да ви благодаря.
— Ще се усъвършенстваме взаимно — вие ще учите, а пък аз ще ви наблюдавам, сякаш отново започвам пътуването.
Внезапно се обърна към мен и за миг притисна устни до моите; целувката й беше непорочна, лишена от похот. Отдръпна се, погледна часовника си и печално се усмихна:
— Ще имаме много време заедно, господин Рансбърг. Сега обаче закъснявам за клуба, където играя бридж с досадни старици, чиито коси са сиви като живота им. Няма как, някои условности трябва да се спазват. Какво ще кажете да се срещнем скоро… например в петък?
— С най-голямо удоволствие.
— Предстои ви да научите толкова много. Пък и сега е най-подходящото време за колекционерите, истински златен век. Чували ли сте за човек на име Марсдън Хекскамп?
— Ъъъ… май да. Само слухове.
Лицето й се озари от хилядаватовата й усмивка:
— Ето нещо, което можете да прибавите към вашата колекция от слухове, млади човече — Марсдън Хекскамп възкръсва. Е, какво ще кажете?
Двайсета глава
В общото помещение имаше само двама детективи, Уоли Далър и Трент Мадиган. Уоли стоеше пред огледалото в другия край на стаята, прокарваше гребен през оредялата си коса и въртеше глава насам-натам, за да види резултата. Мадиган говореше по телефона. Хари надникна отвъд преградната стена, за да се увери, че в съседната килийка няма никого, и прошепна:
— Я повтори! Не се шегуваш, нали?
— Честна дума, идеята не беше моя — прошепнах в отговор.
— Значи тази бабичка наистина те е целунала по устата.
— Да, обаче аз направих ето така. — Посочих стиснатите си устни. — Ако щеш вярвай, но тичешком слязох до фоайето. Страхувах се, че ще ме подгони.
Мадиган затвори телефона. Изгълта цяла шепа хапчета против киселини, оригна се в шепата си и тръгна към тоалетната. След като летящата врата се затвори, Хари отново ме заразпитва:
— Като оставим настрана цуни-гуни, какво знае бабката за Хекскамп?
— Каза само, че щял да възкръсне.
— Мислиш ли, че наистина знае нещо? Може би само се опитва да открадне няколко глътки от фонтана на младостта.
— Хари, половината й мезонет е като склад на вещи от ада. Притежава дори кабарчетата, с които Томи Мъргатройд е…
— Спести ми подробностите. Имате среща след два дни, в петък, така ли?
— Тогава ще разбера какво знае госпожа Бейнс за Хекскамп. И за „произведенията“ му.
— Нищо чудно да те вкара в леглото, за да те нацелува и да полудува. Ще видиш ти какво значи да се чукаш с бабичка.
Отново отпих от кафето и може би за петдесети път, откакто напуснах апартамента на Бейнс, машинално избърсах устните си; предпочитах да не мисля за ужасиите, които предричаше партньорът ми. За щастие в този момент мобилният му телефон избръмча.
— Нотилъс. — Той заслуша, намръщи се, с всяка изминала секунда изражението му ставаше все по-тревожно. — Не, Не, разбира се. Чуй какво ще ти кажа, няма начин партньорът ми да е замесен. Точно така. Особено с тази жена… Добре. Ако се върне, залости вратата и спусни щорите. — Въздъхна и изключи телефона. — Помниш ли че дадох на Карла Хъчинс визитката си и й казах, че може да ми се обажда по всяко време на деня и нощта?