Боен ястреб [bg]

Чува как се отваря вратата на бараката, после чува приглушено пукване.

Тъмно петно се излива по лицето на падналия. Остра миризма достига до ноздрите на Каин, изгаря носа и очите му. Падналият се гърчи, кашля и плюе.

Каин чува нова команда отгоре. Думите проникват в кръвта му, успокояват сърцето с познатото си звучене, укротяват го.

Пусни.

След като нареди на Каин да освободи Уебстър, Тъкър се спусна по стъпалата с изстрелващия лют спрей пистолет в ръка. Уебстър — макар и заслепен и разкъсван от болка от жестокото ухапване и спрея — опита да вдигне карабината и да стреля към верандата.

Тъкър скочи долу и го изрита в слепоочието с металното бомбе на ботуша си — и тялото му се свлече.

„Вън от играта за втори път, задник…“

Каин изскочи изпод верандата и застана до него. Тъкър клекна, прибра пистолета в кобура и метна карабината през рамо. Положи усилие да не застреля Уебстър, защото наистина му беше много трудно. От друга страна, не искаше да рискува с повече шум, особено след като не беше наясно дали някой не е чул вика на Уебстър отпреди малко.

Ослуша се и чу познат звук — хрущене на автомобилни гуми в чакъл. На паркинга светнаха фарове. Франк се връщаше.

Уебстър вероятно бе заподозрял нещо, може би бе опитал да се свърже с Чък по радиото. След като не беше успял, явно бе решил, че нещо не е наред. Но дали беше предупредил другите?

На паркинга започна стрелба.

По дяволите!

От една от сградите отсреща се виждаха пламъци. Куршумите удряха верандата и чакъла около нея, но попадаха далече, защото стрелецът вероятно се опасяваше да не улучи шефа си.